Цар Калоян се проявил не само като добър пълководец, но и като умел дипломат.
Той добре съзнавал, че териториалното укрепване на България се нуждаело от авторитетно признание.
В противен случай нейните съседи могли да претендират за българските земи под предлог, че владетелят им е незаконен.
В края на XII и началото на XIII в. силата, която се ползвала с неоспорим авторитет на Европейския континент, била Римската църква.
Преговорите с папството били започнати още в края на 1199 или началото на 1200 г., когато пратеникът на папа Инопкентий III, архипрезвитер Доминик, носи писмо до Калоян, в което му предлагал да признае върховенството на Римската църква.
За българския цар сключването на уния с Рим имало преди всичко политическо значение и се налагало от нуждите на момента. В продължение на пет години цар Калоян и папа Инокентий III разменили значителна по обем кореспонденция, в която Калоян води преговори за признаването на царската му титла и издигането на Българската църква в патриаршия. Преговорите с Рим се превръщат в силно оръжие срещу териториалните претенции на унгарците, които са католици и папата може да им оказва влияние.
Но докато положението на Балканите не се променя, Калоян не сключва унията. Едва след падането на Константинопол на 13 април 1204г.от кръстоносците на Четвъртия кръстоносен поход и двата неуспешни опита да поддържа добри отношения с тях, Калоян сключва унията, тъй като папата може да посредничи в отношенията му с новосъздадената Латинска империя.
На 7 ноември 1204г. в Търново архиепископ Василий получава палиум за първосвещеничество и титлата примас на Българската църква, а на 8 ноември кардинал Лъв коронясва Калоян за крал на българи и власи (Rex Bulgarorum et Vlachorum), а също така му връчва корона, скиптър и знаме.
Като израз на върховна власт Калоян получава право да сече монети със своя образ. Унията била скрепена с подписването на тържествена клетва договор от цар Калоян, с която той се задължавал да признае и да се подчинява на папските решения.
Унията с Рим може да се оцени като безспорен дипломатически успех за цар Калоян, Получената титла го издигнала в ранг, равностоен на останалите европейски крале. С тържествената коронация от 1204 г. била потвърдена още веднъж независимостта на българската държава и са ограничени стремежите на католическите държави (Латинската империя и Унгария).
Принадлежността на България към Папството остава формална, защото на практика всички православни обреди се запазват и българската църква само формално се намира под върховенството на папата. Българският католицизъм е рожба на политиката и се използва за политика до 1235 г., когато България окончателно се присъединява към православието.
Източник: referati.org
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
