На 8 ноември 1924 г., в София се създава „Организация на Западните покрайнини“. Според чл.1 на приетия устав бежанците от Западните покрайнини основават благотворителна културно-просветна организация имаща за цел да обедини и организира принудените да напуснат родните си домове български граждани, в следствие на насилствена окупация на земите им от Сърбия, като „използва за членовете си създадените облаги от закона за заселване на бежанците и обезпечаване на поминъка им“. Затова всяка година на църковния празник Архангел Михаил, се отбелязва и Денят на Западните български покрайнини. Това е черна страница от българската история.
По силата на Ньойския мирен договор от 1919 г. земи, принадлежали дотогава към България и обитавани от компактно българско население, са предадени на Кралството на сърбите, хърватите и словенците (от 1928 г. Кралство Югославия). Днес това са 6 общини, намиращи се в източната част на Република Сърбия – Цариброд (Димитровград), Босилеград, Зайчар, Пирот, Сурдулица и Бабушница. Като географско понятие тези територии наричаме Западни покрайнини. Политически обаче такъв термин не съществува.
Макар че договорът за защита на малцинствата, подписан заедно със Сен-Жерменския договор за мир от 10 септември 1919 г., урежда гарантирането на правата на малцинствата, българите от Западните покрайнини получават статут на официално малцинство едва след Втората световна война. Това означава регламентирано изучаване на български език и български печатни медии. Асимилационната политика обаче не липсва. Тези, които заявяват принадлежността си към българския етнос, са подложени на репресии. От друга страна, и югославските, и сръбските власти умишлено възпрепятстват икономическото развитие на тази територия. Това довежда до емиграция във вътрешността на страната и съответно до естествено приобщаване на българската идентичност към сръбската.
Източник: archives.bnr.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
