Народните будители са великите български дейци в борбата за свобода и правдини. Будителството се е зародило в Котел, Копривщица, Елена, които в онова време са били села.
За тях е казано, че огън не ги гори, сабя не ги сече и куршум не ги хваща. Те са безсмъртни. И чрез тях България е непобедима.
Пример за будителите има в книгата на Райна Каблешкова ”Сто видни копривщенци“, преиздадена през 2017 година. Не е ли чудо, че в една малобройна Копривщица са израснали 100 личности, гордост за Майка България.
Когато видях заглавието на тази книга, си помислих, че мога да изброя десетина имена на славата от Копривщица. И децата знаят копривщенските синове Любен Каравелов, Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Найден Геров и Димчо Дебелянов. Гордата наследница на Каблешковия род Райна Каблешкова е събрала имена и е отбелязала дела, които правят чест на България. Само си помислете – по брой на участници в опълчението през 1877 г. Копривщица отстъпва само на Габрово. Оцелелите мъже са останали честни и скромни люде до края на земните си дни. А богатите копривщенци преди и след Освобождението са извършили чудеса от щедрост.
Най-големият пример сред тях е Хаджи Ненчо Дончов Палавеев. Започва да работи като абаджия, взема кредит и се залавя с търговия в Цариград. Обхожда с камилски кервани почти цяла Азия. Търгува с какво ли не – коприна, килими, самовари, броеници, кехлибар, икони. Натрупва голямо богатство и влага част от него в акционерното дружество за построяване на Суецкия канал. През 1884 г. започва неговата благотворителна дейност за изграждане на читалища, училища, черкви. През 1933 г. в завещанието си Хаджи Ненчо Палавеев пише: „Съгласно законите на любимото ми Отечество България установявам за мой универсален заветник родния ми град Копривщица.“ Чувате ли, милионери на днешна България? Ето ви мярка за достоен жизнен път.
Борис БУХЧЕВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
