Ако можеха да говорят, къщите в Жеравна щяха да нашепват чудни Старопланински легенди.
Приказки за дръзки хайдути и красиви моми, за страстни любови и безусловни саможертви, за времена на непокорен дух и несломима вяра. Жеравна е съхранила през вековете тайните на Балкана, за да бъдат предадени те в творбите на големия български писател Йордан Йовков. Именно Жеравна е извор на най-ранните творчески вдъхновения на писателя.
Тук чува той легендите за живота на своите герои, оттук черпи същината на всичките си разкази, включени в запомнящия се сборник „Старопланински легенди“. Родното село на Йовков е не просто мястото, където израства писателят, то е онова обвито в предания кътче, където всяка къща има своята история, където всяка калдъръмена уличка води към неразказана приказка. На масичките в кафенето на Димчо кехая, зад портите в двора на Руси чорбаджи, сред стаите на старото училище сякаш все още живее духът на онези българи, които помним от Старопланинските разкази на Йовков. Тук всяка къща пази своите спомени и ако се вгледате внимателно в прозорците, скрити зад китните астми, може би ще ги видите – нейните колкото обикновени, толкова и неповторими герои, описани в творчеството на Йовков.
Жеравна е сред селата в България, съхранили в най-голяма степен своята история и автентичност. Близо двеста от къщите й, всяка от които на възраст между 150 и 300 години, са със статут на паметници на културата, а селището е обявено за архитектурен и исторически резерват с национално значение. Къщите в Жеравна са богати и нагиздени, с широки стрехи и големи чардаци, с буйни астми пред тях и ароматни на чемшир дворове.
Надвесени над малките калдъръмени улички, те сякаш разказват една на друга житейските истории на своите обитатели.
В будните години на своето развитие Жеравна наброява близо 4000 жители. Тук животът кипи с пълна сила дори през тежките години на Османско владичество, когато местните земи остават извън обсега на посегателства от страна на турците – твърди се, че на тях били отредени специални привилегии заради това, че са били притежание на сестрата на цар Иван Шишман, Кера Тамара, дадена за съпруга на султан Мурад.
Селото получило преимуществото да се управлява от местни, а не от турски първенци и да не плаща данъци, в замяна на което трябвало да изпраща ежегодно на султана свои момчета да обслужват сараите му. Така в условията на относителна независимост Жеравна имала възможността да се развие както икономически, така и в културно отношение.
Тя станала център на стопански възход, а развитието на скотовъдството, занаятчийството и търговията допринесло за замогването на чорбаджийските фамилии и предопределило изграждането на гиздавите къщи, благоустрояването на улиците, строежа на чешми и обществени постройки. През Жеравна минава пътят на Паисий Хилендарски и тук той прави един от първите преписи на своята „История Славянобългарска“. По-късно в будното село започват да навлизат и първите печатни книги. През XVIII в. просветената интелигенция на Жеравна се гордее със своите видни представители – Райко Попович, Сава Филаретов, Тодор Икономов.
Следосвобожденска България коренно променя живота в Жеравна. Населението, чиито представители са основно овчарите, постепенно изтегля стадата си към плодородна Добружда и натам се преселват цели фамилии (тази е съдбата и на семейството на Йовков). Занаятите и търговията започват да западат и постепенно селото се обезлюдява като през 1920 г. населението му наброява около 1100 души. Големите къщи, приютявали доскоро по няколко семейства, сега остават пусти и започват да се рушат, някои от тях са дадени на тракийски бежанци, други разпродадени от наследниците им. Част от тях все пак биват достойно оценени и за тях е направено необходимото да бъдат съхранени за поколенията и превърнати в музеи.
Три от къщите на Жеравна са с особена значимост и са обособени като музейни обекти с постоянни експозиции. Това са родната къща на възрожденския просветител Сава Филаретов с експозиция „История на Жеравна“, строената през ХVIII век къща на Руси чорбаджи с експозиция „Бит на Жеравна през Възраждането“, скромният дом на Йордан Йовков, включен в списъка на 100-те национални туристически обекта на България. Експозиция „Приложно и изобразително изкуство“ се помещава в Художествената галерия в Жеравна (сградата на старото училище), а богата изложба от икони, каменна пластика и църковни реликви се съхранява в църквата „Свети Николай“ (1834г.), която понастоящем е действащ храм.
Когато се разхождате по тесните калдъръмени улички на Жеравна, не пропускайте да минете и край Димчовото кафене. То било построено на едно от най-оживените по онова време места в селото и е събрало много от историите на своите посетители. Разказват, че заможният Димчо кехая го направил в яда си, задето хората спрели да го уважават след като прехвърлил на синовете си чорбаджийските работи. Той толкова се разсърдил на своите съселяни, че решил да издигне кафене насред мегдана, там дето се събирали четири улици и откъдето минавали всички, и всяка неделя след черква черпел с безплатно кафе. Оттогава жеравненци отново започнали чинно да го поздравяват, а кехаята размахал пръст и рекъл: „Ей, за едното „Добър ден“ цяло кафене ви вдигнах“.
Такъв бил животът в планинското селце Жеравна преди векове, такъв го е съхранил Йовков в разказите си, а днес отминалото време оживява в най-големия и нямащ аналог в страната ни Фестивал на фолклорната носия, който всяко лято събира десетки хиляди в околностите на Жеравна.
Изначалната му идея е да пресъздаде по автентичен начин духа и нравите на отминалите времена, когато без да познават технологиите на съвременния свят, българите са живяли неподправено и искрено, близо до природата и корените си. В унисон с атмосферата на онова време, днес участие във фестивала се допуска само с фолклорна носия и без каквито и да било елементи на новото технологично време – забранено е както използването на мобилни телефони и средства за комуникация, така и внасянето на предмети от съвременния бит.
На територията на фестивала се провеждат различни мероприятия – фолклорни изпълнители представят музика, танци и народни обичаи от различни краища на страната, има обособени кътове, където се приготвят традиционни български гозби, пекат се мезета и се лее вино…
Фестивалът не само че възражда Жеравна и България в цялост, но постепенно се утвърждава като международен и придобива все по-широка популярност както в страната ни, така и в чужбина.
Източник: keepliving.eu
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
