През 1700 г. в Търново живее родът на Мара (Мария/Ирина) Болярката,наричана така защото се смята, че е от болярско потекло. Тя има двама сина – Стоян и Мирчо. Първият отговаря за стадата от крави и овце, а вторият – за конските табуни. Добитъкът на рода е толкова многоброен, че са наели 300 овчари, говедари и коняри да се грижат за него. Всички са благодарни на Болярката и на нейните синове, защото им осигуряват работа, прехрана и се отнасят човешки с тях.
Но наред с това обаче все по-често хората питат кога ще се освободят от турския ярем и ще заживеят в свободна държава. Това навежда Мара, Стоян и Мирчо на мисълта да направят опит да възстановят българското царство. Към това ги подтиква и игуменът на Петропавловския манастир Софроний. През април 1700 г. четиримата се събират в обителта и решават да вдигнат въстание в деня на св. св. Константин и Елена – 21 май.
Започва подготовката. Стоян е обявен за войвода и има задачата да събере и въоръжи 5000 мъже, а Мирчо – да създаде конница от 2000 души. На първо време се включват всички овчари, говедари и коняри, а след това привличат и други. Стадата и табуните са пръснати не само в Северна, но и в Южна България.
Очертават се 4 центъра на въстанието – Търновско, Хасковско, Ардинско и Лозенградско. В края на април и началото на май вече са събрани по-голямата част от предвидените за участие в бунта. Назначават се стотници и десетници, които също тръгват да набират хора. Освен българи се включват гагаузи и гърци, но изглежда, че някои от последните са се изпуснали пред своите свещеници и те съобщават на Патриаршията в Цариград за подготвяното въстание, а тя осведомява турските власти.
На търновския бей Али Иззедин е наредено да арестува ръководителите на заговорниците и той успява да залови някои стотници и десетници. При това положение Мара, Стоян и Мирчо решават въстанието да избухне преди определената дата.
Още в първите дни са превзети Хасково, Ардино, Лозенград, Лесковец. Болярката се премества в Петропавловския манастир. Бей Иззедин изпраща 4000 войници към светата обител и 2000 към Лясковец, но те понасят поражение от въстаниците и се оттеглят. По пътя им към Търново ги напада конницата на Мирчо и унищожава по-голямата част от тях, а с оръжията им са въоръжени нови въстаници.
Тогава бей Иззедин решава да прибегне към хитрост. Изпраща при Мара Болярката 400 души турци и гърци, преоблечени в български дрехи, все едно, че са подкрепление. Те имат задачата да разузнаят какъв е броят на въстаниците, с какво са въоръжени и да научат какви са техните планове за по-нататъшния ход на въстанието. Скоро обаче те са разобличени. Но не всички и някои до голяма степен изпълняват задачата си. Един дори е успял да стане стотник, който е изпратен в Лозенградско и се ползва с доверието на Стоян.
Султанът, който вече е разтревожен от успехите на въстаниците, изпраща в помощ на юруша (командира) на еничарите Кърджаглъ Юмер 12 000 еничари. Сега вече на негово разположение са 17 500 еничари и с тях той тръгва срещу българите. Първо напада Лозенград и след продължителна битка успява да ги прогони от града, а сред това ги преследва до Странджа, където оцелелите успяват да се укрият в гъстите гори на планината.
Стоян научава за поражението в Лозенград и отчита като грешка, че бунтовниците са разпръснати на няколко места, поради което еничарите по-лесно ще се справят с тях. Затова изпраща заповед за спешно събиране на хасковския и ардинския отряд, но еничарите го изпреварват и поотделно разбиват двата. След това Юмер се отправя към Северна България, където още тлеят огнища на въстанието.
С оцелелите си бойци Стоян укрепва проходите и не позволява на еничарите да преминат през тях. Султанът нарежда на бейовете в Русе, Шумен и Варна да нападнат въстаниците в тил. Притиснати от две страни, те търсят спасение в Балкана.
Последната твърдина на въстанието е Петропавловският манастир. Игуменът Софроний е въоръжил всички монаси, самият той е препасал сабя. Мара Болярката е събрала 2000 мъже и жени, които оказват героична съпротива на нападащите ги над 15 000 османлии. Повечето от тях загиват за идеята да видят отечеството си свободно. Мара Болярката се сражава в първите редици като иска да намери смъртта си в битка, но мечът й се счупва и тя е заловена, след което еничарите я пребиват с копията си.
В общи линии това е описано от Киро Тулешков през 1878 г., от Неделчо Марков през 1907 г. и от Звезделин Цанев през 1937 г. Бачо Киро пък ни е оставил народна песен, записана от него – „Стоян войвода и патрика“ (има се предвид игумена на Петропавловския манастир). Няма обаче сведения за него и за брат му Мирчо след въстанието. Съществуват само предания.
Според тях Стоян войвода още 20 години води дружина, която се появява ту в Хасковско, ту в Лозенградско и закриля българите от турските произволи. Мирчо пък предвожда конен отряд, с който напада изневиделица султанските кервани, които прекарват събраните данъци, и връща парите на хората. Той доживява чак до появяването на кърджалиите и брани от тях българските селища.
А въстанието през 1700 г. дълго време е било наричано от хората Марино въстание.
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
 Болярката,наричана така защото се смята, че е от болярско потекло.){kind=link}