„В нашата работа трябва да се работи с много любов – да имаме сърце, което да обича, и ръце, които да помагат – това е най-важното!“ – Баба Донка
Тя е Българската Майка Тереза. Родена през есента на 1915 година, племенница на твореца Владимир Димитров – Майстора, прилежна ученичка и състрадателна мома, Донка Паприкова израства духовно всеки ден в дома си в София.
Възпитавана под строгите догми на стандартното патриархално семейство, Донка е записана да учи в католическото училище „Санта Мария“ в София, където може би се разгръща най-силно милосърдието у младото момиче. След като завършва с отличие, Паприкова записва германистика в Софийския университет, а след това учи социални науки в Люцерн.
Будна и неуморна е сънародничката ни, участва ежемесечно в различни конгреси, с една и съща състрадателна насоченост. Посещава социални заведения в Италия, Швейцария, Франция и Белгия. След завършването си, Паприкова работи като социален съветник. Междувременно посвещава всеки един свой ден в помощ на сираци, бездомници, неизлечимо болни хора и страдащи.
Водена от доброта и обич, заедно с няколко свои приятелки, Донка основава дом „Майка Тереза“. Дейността на дома се изразява в закупуване на храна и разнасянето й по домове за възрастни и нуждаещи се. Домът се поддържа благодарение на стабилни дарения и спонсорства, вдъхновено извоювани от харизматичната нашенка.
През 1994 година, домът „Майка Тереза“ е с променени име и статус, вече се назовава като фондация „Хоспис Милосърдие“. След шест години, хосписът получава лиценз от Министерство на труда и социалната политика и е пререгистрирано като благотворително дружество.
С вечна усмивка, голямо сърце, израз на доброта и съпричастност, Донка от сутрин до вечер е заета да бъде в помощ на всеки нуждаещ се не само на територията на София, ами и на цяла България. Организира доброволци, реализира инициативи и бива силна подкрепа и пример за всеки с добро сърце. За всеки свой рожден ден Паприкова призовавала своите гости:
„Носете храна за болните вместо подаръци!“
За отличителните си черти, измежду всички други българи, Паприкова е наградена с най-високото отличие в социалните дейности, а именно с наградата „Elisabeth – Norgall-Preis” от Международния женски клуб във Франкфурт на Майн. През същата 1997 година, е наградена за принос за развитие на гражданското общество в България. Донка получава и награда от Националния център за социална рехабилитация, „Принос за доброто на инвалидите“. Година по-късно, през 1998 година, авторитетното издание „Таймс“ включва Паприкова в галерията си от личности под заглавието „Бъдещето на Европа“. Столичанката бива Жена на годината, както и носител на наградата „За човечност, хуманност и добролюбие“. Удостоена е и с орден „Стара планина“.
Наред с призвание на Майка Тереза, великата ни българка успява да изгради здраво, стабилно семейство. Има дъщеря на име Зоя, а мъжът й – Асен Паприков, е силна упора във всяко едно нейно начинание.
Вдъхновяваща личност е Донка Паприкова. Нека вземем пример и бъдем по-добри, за да изградим един по-добър свят за нашите деца! Нека помагаме не за да получим облага, а за да изпълним своя дълг – да бъдем добри и стойностни хора!
И както казва Марк Твен добротата е „езикът, който глухите могат да чуят и който слепите могат да видят.“
Източник: uspelite.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
