На 10 декември 1877 г. след петмесечна обсада пада Плевен. Това е краят на най-тежката и продължителна битка в хода на Руско-турската война.
Малко известно е, че по време на тази война за освобождението на българите от омразния турски гнет се бият и представители на други националности, освен руската – румънци, финландци, поляци, норвежци, чехи, осетинци, казаци, чеченци… В боевете при Шипка взимат участие гарибалдиецът Франческо Рива и още двама италианци – Алфонсо Иноченца и Леоне Кандоре, които по-късно остават да живеят в България и са обявени за почетни граждани на Шипка.
.
За освобождението на Плевен се сражава пък куцият френски художник Марсел льо Фер. Но един от най-екзотичните чужденци, който се бие там с турците, е… японецът Ямадзава Каран (1846-1897), известен и като барон Сейго Ямадзава. Смята се, че той е и първият пришълец от Страната на изгряващото слънце, стъпил на българска земя.
По време на обсадата на Плевен самураят, който се явява генерал-майор от руската армия, е командир на взвод. Той е завършил руското юнкерско училище и прекарва в служба в редовете на руските войски близо 11 години.
Жълтокожият офицер е размахвал на бойното поле не остра сабя, а истински самурайски меч. Но всъщност почти не му се е наложило да го използва, тъй като суеверните турци, съзирайки екзотичния военоначалник с развято кимоно и с присвити дръпнати очи, директно са си плюли на петите, призовавайки Аллах да ги спаси от „Дявола с изрязаните очи“.
Така Ямадзава успява да отблъсне атаките на фесоносците само с малобройна чета от петнадесетина героични юнаци. За смелостта си на бойното поле японецът е награден с Плевенски кръст и орден „Св. Равноапостол кн. Владимир“ ІV степен. Той е носител и на най-висшето японско отличие – Ордена на Хризантемата.
Ранен край Плевен, тридесетгодишният самурай е изнесен от мястото на полесраженията, след което е откаран обратно в Русия. Няколко години след това Ямадзава се завръща в родината си, където умира през 1897 г. на 51-годишна възраст.
Баронът се ражда през 1846 г. в префектурата Кагошима, провинция Сацума. Неговият клан принадлежи към сацумските воини, които се отличават с висок боен дух и следват традицията на предците си, за които няма по-висша доблест на света от това да загинеш на бойното поле, бранейки някаква благородна идея.
Когато през 60-те години на XIX в. Япония постепенно започва да се отказва от предишните самурайски ценности и започва да строи живота на буржоазни основи, самураите от Сацума се възпротивляват на императорската политика. Избухва въстание. А сред воините идеалисти, продължили да спазват традициите от миналото, се оказва и младият Ямадзава – последният самурай.
През 1871 г. той все пак решава да се откаже от военната служба и заминава за САЩ, където се заема да изучава животновъдство. Но така и не става фермер. Той се връща в японската армия, където получава чин майор, а след това и подполковник.
През 1874 г. той е изпратен във Франция като военен наблюдател. Пътят му на военен дипломат го отвежда в свитата на руския император Александър Втори като военен аташе на Япония. Когато избухва войната на Балканите, японският офицер си урежда аудиенция при Негово величество, който се съгласява да зачисли самурая в руската армия като поручик, командир на пехотен взвод.
Така екзотичният воин се оказва сред бойците на Западния отряд, който се сражава край обсадения Плевен.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
