Преди излизането от своите селища четниците са полагали клетва за вярност към святото дело – борба за „смърт или свобода“. Клетва е полагана и в с. Мусина, където се събрала цялата чета с главен войвода поп Харитон. За жалост, не разполагаме с текста на клетва в никое друго селище, освен тая на четниците от с. Михалци, полагана преди излизането им към сборния пункт.
В ония напрегнати дни на подготовка за участие в предстоящото въстание в 1876 г. в с. Михалци активна дейност извършвали членовете на местния революционен комитет с председател поп Стефан Чорбаджиев и учителите Петко Иванов, Антон Минев, Петър Калчев, Тодор Лука Лефтеров, както и търговеца Славчо Колев Минчев. Всичко приготвили: оръжие, барут, фишеци, храна и всичко необходимо.
Дошъл върховният момент за полагане на въстаническа клетва за вярност към Отечеството и святото дело. Това било извършено от поп Стефан и михалските въстаници в голямата изба на Славчо Минчев. В изпълнение на положената клетва 26 въстаници от Михалци, включили се в споменатата чета, оставят костите си в Дряновския манастир. Сред тях е и поп Стефан. Тодор Лефтеров е съсечен пред Фазлъ паша.
След Освобождението оригиналът на клетвата е открит в избата на Славчо Минчев, където станало заклеването. Това може би е единственият оригинал на клетва на априлски въстаници, запазен до наше време. Оригиналът се пази от потомците на търговеца Сл. Минчев, които до преди години са живели в Плевен, а понастоящем – в София.
Копия от нея са раздадени в музеите на Велико Търново, гр. Бяла черква, Дряново, Плевен и на други места.
Клетвата е написана на бледа кремава хартия с размери 20/34 см с черно, вече избледняло мастило, а правописът е тогавашен – смес от църковни букви, между които има и някои съвременни. Ето текста:
Позивъ
Елате, братя, сега е вече навреме! Да послужим печат на совестта, да сторим клетва пред светото Евангелие – под пряпореца на нашата свобода, дайте внимание, чуйте общата звънчина
Клетва во имя Пресвета Троица , Отца и Сина Святаго Духа
Аз, долуподписаний, същ син на България, заклевам ся в всеведущего Бога какво самоволно заемам участие в народното устание, за да се бия до последни сили за свободата на моята България против тиранина и неприятелите, които и да са и откъдето и да идат.
За неприятел на отечеството си считам турското правителство и всекиго, който вдигне оръжие против нас, и всичките предатели без разлика.
Ще се боря с оръжие в ръка против неприятелите на отечеството си, догде падна мъртъв или ранен, инак секи може да ме застрели или общо да ме осъдят на смърт като предател.
Ако ранен падна, не дай Боже, роб, под каквито и мъки да бъда, ще претърпя всичко, но няма да издам или да открия ни най-малко плана на народната ни революция или друго, що се отнася до нея.
За най-горно нещо и за най-свето и скъпо на този свят в живота ми ще бъде свободата на България, на която в името се заклевам, че ще са бия с огнено и студено оръжие под нейното знаме.
Догде падна мъртав или са освободя от игото на тиранина, кълна се пред Бога и пред человеците, че ако не испълня всичко напълно – да бъда поразен като Каина и проклет като Юда! И тъй Господ и Света Богородица да ми е на помощ! Амин!
Любимата песен на въстаниците, записана от игумена на манастира йеромонах Пахомий:
Оставай сбогом, ти жална майко,
Оставай сбогом, сина прощавай,
Той си отива в бойното поле,
Бой да се бие с върли душмани,
С върли душмани, зверски тирани,
Да си отърва милия народ.
Аз зная, че съм ти мил,
Но кажи, майко, какво да сторя,
Кат си ма, майко, юнак родила,
Та мойто клето сърце не трае
В робство да вехне и тлее…
Автор: Маргарита АТАНАСОВА – АРАЧИЙСКА
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
