„Драгоценното богатство на нашата народност”

В националната ни история името на Димитър Миладинов (1810-1862) стои в първите редици на народните будители, апостоли и мъченици за нашето духовно и политическо освобождение. Той е сред най-почитаните и любими възрожденски радетели, посветили изцяло силите и отдали живота си за националното пробуждане и просветното издигане на сънародниците си, за напредъка на българщината изобщо. И се превръща в незабравим учител по безкористно родолюбие на много поколения българи, във вълнуващ пример как истински се служи на народ и отечество. Затова органът на националноосвободителното революционно движение в. „Независимост” (редактиран от Л. Каравелов и издаван в Букурещ) отбелязва на 13 юли 1874 г. за братя Димитър и Константин Миладинови: „Ще преминат цели стотини и хиляди години, а тяхното име ще се произнася с благоговение и в българските песни, и в българските приказници, и на седенките и пред Христовия олтар. С една дума Миладиновци са предтечи, а техните последователи са допълнители на това начало, на което ще бъдат написани първите страници на българската нова и гражданска свобода.”

През есента на 1857 г. от родния си град Струга Димитър Миладинов отправя писмо до сънародниците си в Кукуш, където е учителствал няколко години преди това. В него изразява радостта си, че въвеждането и утвърждаването на майчиния български език в училищата и църквите, за което той е ратувал настойчиво, върви успешно. Този документ е истинска възхвала на българската писменост и език, на българската книжнина, назовавайки я „драгоценното богатство на нашата народност.” Писмото е и своеобразен обет да продължи усилията и битката за възраждането и укрепването на българщината в родния си край. Ето текста на въпросното писмо.

Любезни ми,

С удоволствие прочетох вашето приятелско писмо и с възторг узнах вашите благородни чувства към славянството и образованието на нашия народ. Много добре сте направили, гдето сте писали на Партений [става дума за архим. Партений Зографски, по-късно митрополит Нишавски, виден български духовник,просветител и книжовник], който се намира в Цариград, за необходимите книги. Аз скачам от радост, като гледам вашия стремеж и любовта ви към нашия майчин език, и особено за това, че мнозина от младежите и свещениците са решили усърдно да учат славянския език, така че след няколко месеца биха могли да слушат и божествената служба на стария наш прадядов език. Криво поглеждат на вас гърците! Имате гърди и показвайте славянските си гърди! Корят нашия славянски език, един от най-древните и богати езици, като го наричат варварски език! С пръст им показвайте славянските филолози, физици, математици и други учени хора на Русия, Чехия, Далмация, Полша, Галиция, Славония, Хърватско и така да се каже, начевайки от Северния ледовити океан до Адриатическо море и от вътрешността на мнима Германия и до Епир и Тесалия, които се наслаждават на плодовете на просветата. Гърците ще ни погърчат! Това е стара песен, те не могат повече да хапят. Фанариотите ще ни прокълнат, ще кажат, че българската писменост е противна богу, както са говорели по-рано. Мина това време, в тъмницата проникнаха слънчеви лъчи и те не могат вече да лъжат, както в Костур, гдето преди петдесет години фанариотите проклеха българския език и само гражданите се погърчиха, докато всички селяни около Костур са славяни без никакъв примес, което се доказва от техния език и техните песни. Но защо да се простирам върху това, което ви е известно? Вие първи в Източна Македония започвате да изучавате нашия прадядов език, вие първи ще обезсмъртите в славянската история своето отечество, което сигурно постепенно ще създаде славянски архиереи, които биха благославяли своите единоверци и биха ръководили искрено своето словесно стадо по правия път. О, как ме е срам, загдето ви излагам на гръцки своите славянски чувства и загдето едвам неотдавна започнах да чета, пиша и разбирам славянски. Но кой е причината? Гърците-архиереи, които навсякъде са изгорили пергаментните славянски книги: в манастира „Св. Наум” (край Охрид), в манастира „Кичевска Пречиста”, в Трескавец (Златовръх), около Битоля, Преспа, Железна ръка, Морихово, в Охридска Дебърца и Дебър и в много други места. Като оставим настрана хора като Маргарит (каква глупост и нахалство българин да се представя за грък!), като не обръщаме внимание на такива хора, нека отначало събираме мисли и идеи от славянските, а после и до другите езици. Лаская се, че и охридчани клонят към това… Съгласен съм с вашето предложение и скоро ще дойда.

Струга, 24 октомври 1857 г. Д. Миладинов

Автор: Проф. Николай ЖЕЧЕВ

Източник: tretavazrast.com