Дравската отбранителна операция на Първа българска армия в заключителния етап на Втората световна война. Тя е част от отбранителната Балатонска операция, проведена през периода от 6 до 21 март 1945 г.
Пред Първа българска армия е поставена задача от командването на Трети Украински фронт да отбранява 130-километрова полоса от Йотвьошкони до Барч и от там по река Драва до Торянц, да не допусне пробив на противника и излизането му във фланг и тил на основната групировка на Трети Украински фронт.
Полосата на армията е разделена на два участъка – Западен и Южен. Със заповед на командващия армията, генерал-лейтенант Владимир Стойчев на 17 февруари 1945 г. са формирани 3-ти и 4-ти корпуси. За тяхното управление от България са изпратени два напълно окомплектовани с офицерски състав корпусни щаба.
Трети корпус – 8-а, 10-а и 12-а пехотни дивизии – с командир генерал Тодор Тошев, заема позиции на Западния участък от полосата на Първа българска армия, граничещ отдясно с 57-а съветска армия от III-ти украински фронт. Вляво от него се разполага Четвърти корпус (3-а и 11-а пехотни дивизии) командван от генерал Стоян Трендафилов. Той заема позиции за отбрана на Южния, така наречен Дравски участък, граничещ отляво с 3-та югославска армия, съставена от бивши партизански части от Югославската народно-освободителна армия (ЮНОА) на Йосип Тито.
На 11 март 16-та пехотна дивизия, наречена “хвърковатата” заради бързите си и стремителни пеши маршове, преминава в настъпление. Атаката е наблюдавана от генерал Артюшенко, който възкликва възхитен:
”Юнаци. Българи! Вървят като на маневри. Напред и пак напред! Това се казва стремителна и дружна атака!”
С нейна помощ на 19 март хитлеристите, форсирали реката, са напълно разгромени и противниковото предмостие е ликвидирано. Германските войски са отхвърлени на юг от Драва. Българите форсират канала Фекетевис, излизат на река Драва и възстановяват целостта на отбраната.
На 21 март завършва величавата Дравска епопея, покрила знамената на Първа българска армия с неувяхваща бойна слава. Завинаги в Пантеона на безсмъртието влиза името на редник Парашкев Парашкевов, който загива със смъртта на героите, прикривайки отстъплението на своите другари в първите дни на боевете при Драва.
Не по-малко ярък е подвигът на кандидат подофицер Гочо Гочев, който повтаря неговата саможертва като взривява с последната си граната, втурналите се да го пленят хитлеристи и себе си.
Героизмът, твърдостта и мъжеството на първоармейци провалят замисъла на немското командване и бележат един от върховете на българската бойна слава в тази война. В телеграма на регентите до командващия Първа българска армия се отбелязва:
„Героичните усилия на бойците от поверената Ви армия ще бъдат надлежно оценени от всички и ще осигурят по-щастливи бъднини на скъпата ни Родина”.
Победата в 14 дневните боеве е извоювана с цената на 6 850 убити, ранени и безследно изчезнали. Загубите на немците възлизат на 7500 убити. През паметни дни на месец март 1945 г. край река Драва, българските и съветските воини сътвориха такъв неръкотворен паметник от мъжество и героизъм, който и днес не избледнява в народната памет.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
