Добри Войников е един от видните наши възрожденци – просветен деец, писател, драматург журналист, музикант и театрал. Той е основоположник на българския театър и е сред учредителите на Българското книжовно дружество-БКД (дн. БАН).
Изтъкнатият възрожденец е роден в Шумен на 10 ноември 1833 г. в родолюбиво и патриотично българско семейство.
Първоначално момчето учи в родния си град, където негови учители са видните наши просветители и книжовници Сава Филаретов, Сава Доброплодни и Иван Богоров. Особенно силно влияние му оказва Сава Доброплодни, събуждайки у 23-годишния младеж интерес към театъра с представянето на пиесата „Михал Мишкоед“ през 1856 г. По това време Войников установява контакти с унгарските и полските емигранти подвизаващи се в Шумен, като свири в оркестъра на унгареца Шафран.
В периода 1856-1858 г. той учи във френския колеж в Цариград. След като се завръща в родния си град, става учител и се заема с нелеката задача да реформира учебния процес в училището, в което преподава. Пише стихотворения и диалози, държи интересни и увлекателни сказки, създава оркестър, урежда театрални представления и композира училищни песни.
Заради родолюбивата си дейност и активното участие в църковните борби Добри Войников влиза в остър конфликт с част от шуменските чорбаджии и през 1864 г. е принуден да напусне родното си място, като се установява в румънския град Браила, ставайки учител в тамошното българско училище.
В периода 1866-1870 г. създава театрално дружество и за пръв път в историята на българския театър привлича жени актриси – М. Попович, Ал. Радионова, Ек. Василева и др.
Видният шуменец редактира вестник „Дунавска зора“ и написва няколко пиеси. Създадената от него театрална трупа изнася първото си представление „Стоян войвода“ през 1866 г., като още същата година тя гостува в Букурещ и се играе в салона на Националния театър на страната, в присъствието на румънския крал.
В периода 1871-1873 г. възрожденецът учителства в Гюргево. Преди това, през 1866 г. за известно време е член на Тайния централен български комитет, а в началото на 70-те години на XIX век се сближава с дейците на Добродетелната дружина. С тяхна помощ той успява да получи руско поданство и благодарение на него през 1874 г. се завръща в родния си град, където отново става учител.
След около две годишно учителстване Войников пак е принуден да напусне Шумен, поради неприятности с турските власти и местните чорбаджии. Когато избухва Руско-турската война (1877-1878 г.) е назначен за управител на сиропиталището в Петропавловския манастир над Лясковец. Тук той се заразява от тиф и умира на 27 март 1878 г., на 45-годишна възраст, в разцвета на творческите си сили.
Главната заслуга на Добри Войников е свързана с българския театър и драма. Той полага големи усилия за създаването на национален театрален репертоар. Патриотичните му тъжнения се проявяват в историческите драми „Стоян войвода“, „Райна княгиня“, „Покръщение на Преславский двор“, „Велислава“, „Възцаряването на Крума Страшний“.
Чрез величавите образи от нашето минало шуменският творец се стреми да пробуди националната гордост и самосъзнание у българина. Същевременно Войников посочва огромната патриотично-възпитателна роля на изкуството на Мелпомена. Според него „чрез театъра всеки може да види и ся научи своята длъжност към отечеството си, към народа си“.
С героичното си съдържание, с историческите образи и с патриотичните си призиви драмите на шуменския драматург силно вълнуват тогавашната публика, въпреки че притежават редица недостатъци в композицията, изображението на лицата, драматургията и езика.
С особена стойност се отличава комедията на Войников „Криворазбраната цивилизация“, която защитава здравата ни самобитна национална култура. Тя е насочена срещу пагубното външно подражание на европейските нрави и чуждите моди.
Със своето дело на пръв български драматург видният шуменски възрожденец успява да постави основите на някои традиции в комедията и особено в историческата драматургия у нас.
Автор: Атанас Коев
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
