Православната църква чества на 14-ти октомври празника Петковден.
Tой е в чест на Светицата Петка Българска. Името ѝ произлиза от славянската дума „петък“, петият ден от седмицата. Счита се, че е свободен превод и пълно съответствие на името „Параскев“ или „Параскева“ („петък“, в смисъл на подготовка за празника).
В християнската религия Преподобна Параскева – Петка Епивацка, Търновска (X-XI в.) е светица и отшелничка, родена в семейството на българи в тракийския град Епиват, разположен на Мраморно море. Още като момиче тя чула в църквата думите от Евангелието: “Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме следва!” Тия думи на Христа я развълнували силно. Замислила се и решила да ги изпълни.
След като родителите й починали, Петка раздала имуществото им на бедните и се посветила на Бога в малък храм в Иракли. След пет години отишла да се поклони пред гроба Господен в Палестина, след което се заселила в Йорданската пустиня. В преклонна възраст се завърнала в родния си град Епиват, където починала. Епиватци я погребали вън от града като чужденка. На мястото, където били заровени мощите й, станали много чудеса: слепи проглеждали, сакати прохождали, болни от тежки болести оздравявали. През 13-ти век Иван II Асен пренесъл мощите на Петка Параскева в Търново. По-късно след завземането на българската столица от турците те били занесени във Видин. След като и Видин паднал под турска власт, мощите били отнесени в Сърбия. През 1521 година Сюлейман Великолепни превзел Белград и изпратил костите на светицата в Цариград. Век по-късно те били предадени на румънския управник Йо Василий. И до сега мощите на светицата почиват в град Яш, Румъния.
В народния календар – 14 октомври ПЕТКОВДЕН се свързва с края на лятото и есента и началото на зимата.
На този ден стопаните започват да се разплащат с наетите за лятото работници – ратай, овчари и надничари. Обикновено на Петковден става и заплождането на домашните животни. С Петковден започват семейно-родовите чествания, около празничната трапеза се събира целия род. Тези чествания са посветени на митичния семеен покровител и на родовия светец, който пази и покровителства домакинството, имота и стоката. С Петковден започва обикновено есенната сеитба.
В християнската митология Света Петка се почита като закрилница на децата, покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. В периода от Петковден до Димитровден народната традиция забранява на жените да кроят и шият дрехи за своите близки.
В деня на св. Петка на много места в България се прави т.нар. семейна служба (светец или оброк) в чест на стопанина-закрилник на къщата. Месят се обредни хлябове като най-големият се нарича на св. Петка. Свещеник ръси светена вода в къщата, прекажда се хляба, а цялото семейство трикратно се покланя пред този хляб. Правят се общоселски събори, курбани и хората сядат на обща трапеза. Тържествата с песни и хора се наричат по места и сгледи, защото на тях се избират бъдещите съпруги и съпрузи.
Гадаене за зимата се прави на Петковден: Ако на Петковден е студено, зимата ще е мека. Ако листата на дърветата окапят до Петковден, зимата ще е люта.
Света Петка Търновска е най-популярната българска светица не само през XIII-XIV в., но и през следващите векове. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата българска територия, а извън пределите на страната – в Сърбия, Молдова, Влашко и Русия. На тази светица е наименована и църквата в Рупите, издигната от Ванга.
Днес имен ден празнуват всички, които носят имената: Петко, Петкана, Петка, Параскева, Пенка, Пенчо, Пеньо.
Честит имен ден на всички празнуващи!
Източник:bizimi.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
