„Днес е най-сгодния случай да въстанем. Дерзайте да се съберем под левското кръстно знаме и да докажем на тиранина-турчин, че знаем да мрем за свободата на отечеството си…“
С патриотичен плам и непримиримост Иларион Иванов Драгостинов, наричан Арбанасчето, призовава народа към въстание в прокламацията си от 4 април 1876 г. в Ямболско. Той е избран за ръководител на II Сливенски революционен окръг с помощник-апостоли Георги Обретенов и Стоил Войвода с решение на Гюргевския български централен революционен комитет. В разгара на приготовленията Априлското въстание избухва в IV Панагюрски окръг и в цялата страна са извършени редица арести, заради което малко смелчаци последват Иларион в нощта на 3 май да премине Балкана. На 10 май главният апостол Драгостинов загива при сражение около прохода Вратник с потерята на Осман бюлюкбаши.
Арбанасчето е роден към 1852 г. в търновското село Арбанаси. Израства в заможно семейство, учи усърдно първо в местното гръцко училище (още няма българско), а след това в Главно мъжко училище в Търново, което завършва през 1868 г. с добри познания по гръцки, френски и турски език, по-късно и румънски, немски и италиански.
Бунтът му към турската власт е провокиран от жестоката разправа на турците с въстаниците, вдигнати от хаджи Ставри през 1862 г. Иларион става свидетел на това и отрано решава съдбата си – да се посвети на революционното дело. Установява се в Русе и става част от дейците на читалище „Зора“, известно с усилената си революционна и просветна дейност в района. Иларион става секретар на читалището, имайки възможност да агитира бурно срещу гърцизма в крайдунавския град, което довежда до събаряне на гръцката църква само за една нощ от революционно настроените младежи.
Междувременно Арбанасчето развива широка търговска дейност, стигаща до Виена, и се утвърждава в тази област. През 1871 г. обаче той се отказва от успешния си бизнес и е един от учредителите на Русенския революционен комитет наред с Никола Обретенов, Тодор Кърджиев, Р. Иванов, Георги Икономов. Постъпва като телеграфист при железопътната станция в Русе, което му позволява да върши организационна работа под прикритие.
През 1874 г. е изпртатен в Шумен, за да се питва да възстанови Шуменския революционен комитет. Акцията му е неуспешна и се връща в Русе, където властта го издирва по сигнал на предател и се налага да замине веднага за Румъния. Тук заедно с Никола Обретенов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Стефан Стамболов създават Гюргевския революционен комитет като реакция след неуспеха на Старозагорското въстания от 1875 г. С вярата за въстанала България Иларион прави възможното, за да вдигне на бунт Сливенски окръг, но е настигнат от потеря и загива в бой на 10 май 1876 г..
Източник: sever.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
