Димитър Ценов – скромният милионер, който дари просвета на Свищов

Свищов е първият освободен град по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. Той е родното място не една или две бележити личности от нашата история, в това число предприемачи и дарители, допринесли със своите усилия и средства за просперитета на младата българска държава. Това не е изненадващо. Традиция още от началото на ХІХ век е богатите хора в Свищов да завещават средства за просветното дело. Връх в тази традиция поставя закъснелият възрожденец Димитър Ценов.

Той е роден през 1852 г. в семейство на заможен свищовски търговец. През 1867 г. Димитър е изпратен да учи в реалната гимназия в Кронщад, Австро-Унгария. Но скоро се налага да напусне училище и сам да си изкарва препитанието, тъй като баща му е разорен. Димитър работи в държавно учреждение в Букурещ, после в кантората на свищовски търговци, след това в румънските железници. Постепенно става предприемач в строежа на нови жп линии, трупа опит, авторитет, връзки, а и известно състояние. Димитър дружи с хъшовете в Румъния и ги подпомага финансово.

След Освобождението на България, свищовлията се връща в родината си. Няколко години работи в Министърството на външните работи, но чиновничеството не е по неговия вкус. Ценов се отдава на своята стихия – стопанското поприще. Заема се с вносна търговия, помага му това, че знае няколко балкански и западни езика. За сравнително кратко време става крупен предприемач, търговец и акционер. Той прави фабрика за цимент при Златна Панега.

Участва активно в благоустрояването на столицата София – строи водопроводи, улици, обществени сгради. Участва и в построяването на жп линии.

loading...

Най-големият проект на Димитър Ценов е в края на ХІХ в. – нефтена рафинерия край Бургас. И това е във време, когато стопанските ползи от петрола не са още познати в България. Правителство обаче недалновидно отказва да подкрепи проекта и той пропада. След 1916 г. стопанската дейност на Ценов започва да намалява, а след 1920 г. е прекратена, не на последно място и защото националните катастрофи го покрусяват.

Спечелените пари той дава за благотворителност – за сираците от войните, за бедните, за изпаднали в нужда поборници на националната кауза, за „Червения кръст“, за учебни и културни заведения в родния си Свищов и в София.

Лишен от високо образование, Димитър Ценов чете трескаво в свободното си време и натрупва впечатляваща библиотека. Води скромен и тих живот, лишен от показност. Така и не създава семейство.

През 1912 г. завещава всичките си пари, недвижими имоти и ценни книжа за откриването и издръжката на висше търговско училище в Свищов. В писмо до кмета на града Димитър Ценов пише: „Аз имам една мечта – да направя нещо за родния си град, в който захванах своето търговско поприще, и за българина, комуто изглежда предстои още много културна борба, додето ще може да достигне своята справедлива, национална и човешка кауза.“

Обявен за почетен гражданин на Свищов, последните си години Димитър Ценов прекарва в болница на „Червения кръст“, като заплаща за стая, за да не тежи на близките си. Той умира през 1932 г. в София.

Последното му желание е да бъде тихо погребан, единствено иска гробът му да се поддържа чист и със зеленина, „… а не да бъде занемарен, както у нас е обикновено. Моля да не се вземе това за нескромност.“

Завещанието на Димитър Ценов е второто по размер и значение дарение за просветни нужди след това на Евлоги Георгиев. Въпреки това, той не го възприема като нещо съществено и грандиозно, както личи от финала на неговата последна воля:

„Като принасям своята скромна лепта на народния олтар, свършвам с благопожеланието, щото българският народ да върви безспир по пътя на културния напредък и към постигането на своя идеал. Амин.“

Димитър Ценов оставя над 5 млн. златни лева и само четири години след смъртта му неговият завет е изпълнен. По този начин Свищов става третият университетски център в България след София и Варна

Източник: bulgarianhistory.org



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!