Напълно разбираемо е, че биографичните бележки за Димитър Стефанов-Казака са повече от оскъдни, особено що се отнася до живота му като хъш в Браила, до връзките му с други дейци на освободителното ни движение. Повечето детайли около неговата биография са взети от спомените на единствената му сестра Мария, по мъж Дивушинова, предадени по-късно от Петко Гевгалов, чрез страниците на известния сливенски вестник „Изток”, около 30-40-те г. на миналия век.
Мъченическата гибел на Ботевия четник Димитър Стефанов – Казака става известна в родния му град Сливен едва през 1912 г., от публикация във в. Сливница.
Димитър Стефанов – Казака е български борец за освобождение на България, втори знаменосец в четата на Христо Ботев. Роден е в град Сливен през 1854 г. Син е на Стефан Иванов от Ямбол, участник в Руско-турската война (1828 – 1830 г.), който имал четирима синове – Иван, Димитър, Васил и Коньо, и една дъщеря – Мария.
След обесването на брат му Иван в Одрин, братята Васил и Димитър през 1868 г. помагат на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в Сливенския Балкан, а след това заминават за Русия. Димитър после се установява в Браила, където често посещавал кръчмата на Странджата.
В началото на 1876 г. Димитър Стефанов – Казака научава, че Христо Ботев набира четници и чрез Георги Апостолов от Стара Загора, който той много добре познавал, се записва за четник и се присъединява към четата от Турну Магуреле. В боя до възвишението Милин камък четата дава няколко жертви, между които е и знаменосецът на четата Никола Симов-Куруто. Тогава Ботев нарежда да се даде знамето на Димитър Стефанов – Казака. Димитър се заклева, като целува дръжката на знамето със следа от кръв от първия знаменосец. Развява го на връх Околчица и през някои от следващите сражения.
Паметна плоча на Димитър Стефанов-Казака в Кремиковския манастир „Свети Георги“
В частта, поведена от Георги Апостолов, води бой в долината на Рашов дол, остава по чудо жив и през Черепишките скали стига до манастирските кошари на Черепишкия манастир, където се намират и четниците, водени от Димитър Икономов. Накрая с трима другари тръгва към Кремиковския манастир, където разчитал на магера на манастира Величко Павлов (комитата Геко Палев) от Кремиковци.
На 3 юни 1876 г. Павлов със съгласието на игумена на манастира укрива и храни ботевите четници една седмица, но четниците са предадени и Геко Павлов ги праща към Лозенската планина, а раненият в крака Димитър продължил да се укрива в манастирската гора в подготвена от Геко Павлов хралупа. След няколко дни заптиетата на Малич ага обграждат гората, а селяните били принудени да хванат комитите. Двама изменници с викове подгонили Димитър, който побягнал към Попов дол, но заптиетата го хванали и завели при Малич ага в местността „Извора“. При събличането му всички видели, че около кръста му било навито зелено знаме. Малич ага наредил да го изгорят, а Димитър бил подложен на зверски мъчения – рязали му ушите, чупили му пръстите и т.н. Димитър само повтарял:
„Сам съм, снощи се довлякох с последни сили в гората. Там срещнах един селянин, взех му връхната дреха и торбата със сиренето и хляба.“
Едно от заптиетата стреляло срещу Димитър, но не го убил. Тогава Малич ага извадил ятагана си и му отрязал главата, поставил я в една торба, за да я занесат на Софийския паша и да получат наградата. Преди заминаването си наредил на Анто и Спас Стойкови да погребат тялото на Димитър и те го погребали на лобното място на Казака до Кремиковския манастир, където през 1912 г. му е издигнат скромен белокаменен паметник, обявен за паметник на културата през 1979 г.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
