През октомври 1972 г. археологът Въло Вълов провежда разкопки в северната галерия на търновската църква „Св. Четиридесет мъченици“.
Вълов проучва край храма обширен некропол, когато попада на богат гроб. По общия списък той е под № 39. В него е положен огромен за времето си мъж с височина 1,90 м. Облечен е в изтлели копринени и златовезани дрехи, върху които се откриват 56 сребърни копчета. Но най-шокиращият предмет в погребението е на пръста на дясната ръка. Това е масивен златен пръстен – печат с тегло 61,1 г. и проба от 23,7 карата. На него е изобразено фантастично животно с тяло на пантера, дълга шия и глава на дракон. А околовръст в негатив се чете надпис: Калоянов пръстен.
Страстите се нагнетяват още с откриването на скелета. Появяват се мнения, че става дума са гроба на великия български цар Калоян (1197 – 1207). Липсата на титлата обаче подхранва скептицизма на останалите. Как един български владетел няма да обозначи това при положение, че става дума за устройство, с което са подпечатвани официални документи. Още повече, че името съвсем не е срещано рядко. Рожденото име на българския цар всъщност е Йоан. По тогавашната мода към него е прибавена гръцката приставка „калос“. В превод думата означава „хубав“, но може да се чете и като „мъдър“. Този куртоазен маниер е често използван в епохата. Калоян например наричат през ХІV в. византийския император Йоан V Палеолог.
Тези разногласия налагат още през същия месец във Велико Търново да се събере комисия. Тя е под ръководството на Александър Фол, а в нея участват изтъкнати историци и археолози като професорите Тодор Герасимов, Станчо Ваклинов, Васил Гюзелев и др. В крайна сметка специалистите не се ангажират с окончателно становище. Самият откривател е доста объркан. Според археолога Йордан Алексиев отначало той е склонен да приеме версията за гроба на цар Калоян. После обаче е разубеден от видния нумизмат и познавач на средновековните надписи Тодор Герасимов, който се изказва, че пръстенът би могъл да е носен от всеки богат занаятчия. Станчо Ваклинов също го съветва на този етап да не взема категорично становище.
По-късно Въло Вълов втвърдява позицията си и в излязлата през 1974 г. научна статия вече е категорично против идеята за царското погребение. Освен липсата на царска титла, сред аргументите му са езиковите особености на текста върху пръстена, свидетелстващи за по-късно изписване на текста. Освен това Вълов датира северния портик на храма в края на ХІІІ – началото на ХІV в., което автоматично отхвърля хипотезата за отнасянето на гроба към началото на ХІІІ в.
Впрочем мнозина от участниците в дискусията също менят мненията си. Историците Васил Гюзелев и Иван Божилов първоначално са против тезата за гроб на цар Калоян, но после минават на другата страна. Най-твърдо защитава тази теза акад. Иван Дуйчев, излязъл в печата с цяла серия статии. В желанието си да я докаже той дори се опитва да ревизира ясните данни от намиращия се в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ надпис на цар Иван Асен ІІ от 1230 г.
Нов тласък на споровете внася излязлата през 1979 г. книга на реставраторката проф. Веселина Инкова. Тя доказва, че погребаният е облечен в скъпа пурпурна туника, украсена със златовезани шевици и бисери. На главата си е носил златовезана кърпа (сударий), диадема от златоткана материя, позлатен венец и бисерни нанизи. На краката са червени кожени ботуши, а тялото е загърнато в тежък златовезан пурпурен плащ, украсен със златосърмени ивици и подплатен с червена коприна.
Не по-малко важни са данните за ситуацията около погребението. Мъжът е на възраст 35 – 40 г. и е умрял в периода юли- септември. Полагането му в земята е забавено с 8 – 15 дни, което предполага, че е починал далеч от столицата.
Всички тези факти заедно с подчертано тържествения военен характер на облеклото като че ли водят към личността на загиналия край Солун през септември 1207 г. цар Калоян. И все пак Инкова не взима твърда страна и предлага две възможности – „неизвестен досега в нашата история търновски болярин с името Калоян“ или „българския цар Калоян“.
По-късно разкопките край „Св. Четиридесет мъченици“ замират, за да бъдат подновени през 90-те години на ХХ век. При новите проучвания край „Св. Четиридесет мъченици“ са изяснени много подробности около строителната история на храма и развиващия се наоколо манастир. Открити са около 300 гроба, част от които на високопоставени търновски аристократи. Заедно с великолепни накити и фрагменти от златовезани дрехи, в тях са намерени редица масивни пръстени с кръгови надписи. Така научаваме имената на болярите Сяно, Бесар, Рафаил, Доброслав и др.
Новите изследователи доказват, че ранните пластове от некропола са от ХІV в. По този начин отново изплува въпросът за Калояновото погребение. През това време са натрупани доста нови факти и става ясно, че модата на пръстените – печати на Балканите идва към началото на ХІV в. И все пак остават ревностни привърженици на теорията за царското погребение, какъвто е починалият през 2008 г. автор на проекта за реставриране на църквата „Св. Четиридесет мъченици“ архитект Теофил Теофилов.
На 19 април 2007 г. край историческия храм се извива тържествена процесия, водена лично от Президента на Република България Георги Първанов. Държавата застава зад идеята за царския гроб и мощите на Калоян са положени в земята под гърмежите на оръдейни салюти. Над тях ляга масивна мраморна плоча с надпис: Калоян цар 1197 – 1207.
Преди да бъдат препогребани, костите от гроб № 39 са обработени с восъчно-колофониев препарат, използван и при балсамирането на египетските мумии. Те са затворени в непроницаем за въздух и влага метален саркофаг, имащ гаранция 3000 години. При появата на нова методика тленните останки могат да бъдат извадени и изследвани отново, за да бъде окончателно изяснен въпросът за личността на покойника.
Мариана КОРФОНОЗОВА
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
