Деспот Добротица, управлявал независимото Карвунско деспотство през втората половина на ХІV век.
Името му се споменава за пръв път в източниците през 1346 г. във връзка с Византия.
Императрица Анна Савойска се обръща към владетеля на Карвунското княжество болярина Балик с молба за военна помощ срещу узурпатора Йоан Кантакузин. Балик изпраща тежко въоръжен конен отряд начело с братята си Добротица и Теодор. По пътя си към Цариград тази войска заставя всички черноморски градове да се подчинят на цариградското правителство на императрицата.
В Цариград Добротица и Теодор са удостоени с почести. Добротица се жени за дъщерята на великия дук Алексий Апокавк и е назначен начело на българо-ромейската войска с титлата стратег.
При гр. Силиврия на брега на Мраморно море става битка с метежническата войска, водена от протостратора Факрасес. Поради неумелото командване на Добротица в пресечен терен голяма част от бойците му са пленени, а той едва се спасява с бягство в Цариград. Въпреки поражението е изпратен да управлява с младата си съпруга черноморската крепост Мидия. Йоан Кантакузин влиза в Цариград и се провъзгласява за император. Добротица не му се подчинява и започва да опустошава околните градове, признали властта на новия узурпатор. Това предизвиква поход на Йоан VІ Кантакузин срещу него през 1352 г., след който Добротица е принуден да се подчини на императора. В замяна запазва свободата си и е включен в списъка на знатните ромеи.
През 1357 г. Добротица поема управлението на Карвунското княжество, вероятно след кончината на брат му Балик. Със своя флот през 1360 г. се впуска във военни действия срещу генуезките кораби, осъществяващи морската търговия през Черно море. Пиратските нападения му носят стоки и пари. С успешен поход уголемява територията на север до Дунавската делта, а през 60-те години на века завладява крепостта Килия. Формално признава властта на българския цар Иван Александър. Това се случва през 1366 – 1367 г., когато флотът на граф Амадео VІ Савойски през превзема всички български крайморски крепости с изключение на Варна. Тогава столица на Добротица е „Червената крепост” Калиакра. В мирните преговори между Амадео VІ и цар Иван Александър Добротица става посредник.
Когато през 1366 г. войските на маджарския крал Лайош І завладяват Видин и пленяват цар Иван Срацимир, баща му цар Иван Александър започва война за освобождаването му. В нея участва и Добротица с войски на влашкия войвода Владислав Влайку. През 1369 г. те изгонват маджарите от Видинското царство. Цар Иван Александър удостоява Добротица с титлата деспот. Той получава и черноморските крепости Варна, Емона и Козяк, а също и Дунавския Дръстър (Силистра). Добротица затвърждава независимото си положение от Търновския престол..
Деспот Добротица укрепва добрите си отношения с Византия с брака на дъщеря му с Михаил Палеолог – син на император Йоан V Палеолог.
След средата на ХІV век един нов свиреп нашественик атакува Балканите – османците. Тогава, когато българският цар Иван Шишман се готви да признае върховенството на султан Мурад, през 1371 г. е принуден да стане негов васал и деспот Добротица.
Годините на независимост на деспотството са ознаменувани със сеченето на собствени монети, на които се чете и името на столицата Калиакра. В духовно отношение владението на Добротица е подчинено на Варненския митрополит и съответно на Цариградската патриаршия.
Фактът, че земите между Черно море и река Дунав до река Батовска и Лудогорието на юг след смъртта на Добротица вече се наричат Добруджа, показва значението на този български аристократ за нашето славно минало.
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
