Дедеагач, или днешен Александруполис (Гърция), няколко пъти е бил част от българската територия в миналото. Нещо повече – след като през 1941 г. Втора армия завзема Беломорието, Дедеагач става най-важното по значение българско пристанище на Бяло море след Кавала, а също и база на Българския беломорски флот.
През 1847 г. на това място е имало само едно кафене и караулен пост против контрабандисти. Няколко години по-късно рибари основават тук малко селище, чието име в превод от турски означава „дърво на отшелник” или „старо дърво”. Легендата разказва, че името идва от вековен дъб, под който е живеел стар отшелник на име Деде. Други изследователи са по-склонни да поддържат тезата, че името идва заради множеството дървета по крайбрежната ивица.
Така към 1900 г. по данни на Анастас Разбойников, Дедеагач има 5400 жители, като 45 от къщите са били български. През 1888 г. тук е открито архиерейско наместничество на Българската екзархия. Пръв наместник става Никола Шкутов, сменен през 1893 г. от Дойчин Запрев, а по-късно и от архимандрит Дионисий.
През 1909 г. е избран първият български кмет на Дедеагач – Никола Табаков. Първият български военен съд, действащ в Бяло море, е катерът „Беломорец”, поставил минни заграждения пред Дедеагач на 16 и 26 юни 1913 г. Морските офицери от флотската команда под командването на Четвърта армия устройват семафорно-наблюдателни постове по Беломорското крайбрежие.
Източник: armymedia.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
, няколко пъти е бил част от българската територия в миналото.................){kind=link}