Коледа е празник на любов, единност, надежда, топлина. Коледа е и празник на безкрайно пазаруване, следене на промоции, плътен график, банкети. Някъде между кроткия семеен празник и масовата истерия трябва да намерим своята Коледа и да я предадем на децата, да върнем смисъла на празника.
Не е важно толкова да осъдим хората, които така предпочитат да преживеят Коледа, или обществото ни, консуматорското мислене. Не! Важното е ние какво ще обясним на децата си за празника. Важно е да говорим с децата за Коледа от съвсем ранна възраст, да слагаме правилния акцент. Да се погрижим за това, което зависи само от нас.
Нека им обясним за символа на сурвачката.
Нека им разкажем за Бъдника.
За коледарите и геврчетата.
За питката с парата.
Защо в баничката слагаме дренови пъпки.
За децата днес Коледа се изчерпва с подаръците и със сделката, с която често ги изнудваме: „Ако не слушаш, Дядо Коледа няма да ти донесе подаръци“. Очакване, примесено със страх и надежда, изненада, игра известно време и край – това е Коледа. Подаръците не са крайната цел и не трябва да са грандиозни, а смислени. Подаръците са част от приключението, в което даваме най-ценното си – времето си. Време, прекарано с тях. Това трябва да заобичат те. А дали ще обясним сцената на Рождество, Младенеца, влъхвите, Витлеемската звезда, е наш личен избор и зависи ние самите в какво вярваме. Така или иначе заради общата култура на децата, тя трябва да се знае.
Но как може да се обясни Коледа на едно малко дете? Не може. Коледа трябва да се показва.
Време, в което имаме повече време един за друг.
Време, в което децата правят сладки и месят питка.
Време, в което домът става по-красив.
Време, в което децата творят украсата.
Време, в което пращаме картички на близките си.
Време, в което искаме да станем по-добри.
Време, в което се надяваме, че лошото е минало.
Време, в което се усмихваме повече.
По целия път до Бъдни вечер е важно да си припомним какво е да сме заедно, да се отърсим от бита и сенките, които хвърля върху нас. Какво е да слушаме, да учим. Да спояваме връзките помежду си със сладки или ръчно изработен коледен венец. Да поканим на празника баби и дядовци, да отидем на гости. Надеждата, която символизира Рождество, ни учи да сме по-открити, да пренебрегваме дреболиите и да виждаме по-голямата картинка. Това е смисълът на Коледа. Дори да не сме религиозни, да не постим, да не се молим. Дори да не ни харесва българската традиция, да знаем, че тя има и езически корени. Особено пък ако се противим на истерията на консуматорското ни общество – не бива да позволяваме нещо да помрачи личното ни усещане за празник. Това е Коледа, тя е за всеки.
Източник: uchiteli.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
