На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния и Добруджа се превръща в арена на ожесточено военно противопоставяне.
Под командването на генерал-лейтенант Стефан Тошев Трета българска армия започва енергична военна офанзива срещу противника.
След провеждане на успешна авиационна подготовка, по онова време тактическа новост за всички театри на военни действия през Първата световна война, на 5 септември 1916 г. в полунощ, по заповед на щаба на флота, в Балчик е стоварен морски десант от миноносците, командвани от началника на отряда капитан-лейтенант Рашко Серафимов.
Той не среща никаква съпротива и градът е овладян без бой. На следния ден портовата дружина, дислоцирана в Балчик, получава разпореждане да напредне към с. Чаирл гьол (дн. Сенокос), начело със своя командир капитан-лейтенант Васил Дечев, където да влезе в подчинение на началника на Североизточния сектор на войските, отбраняващи Добрич – подполковник Минков.
Малко след освобождаването на Балчик десант е стоварен и при Каварна. На брега слизат 142 души и 8 германски военнослужещи от Водосамолетна станция „България”, предвождани от подполковник Бъчваров.
Междувременно румънската Главна квартира отправя искане към руските си съюзници за бърза и възможно най-енергична военноморска демонстрация срещу българското крайбрежие, надявайки се, че заплахата от стоварване на десант на десния фланг на Трета армия ще принуди командването й да оттегли част от силите си при Тутракан и да ги предислоцира с оглед осуетяването на подобни действия.
Щабът на черноморския флот се отнася скептично към това искане, смятайки че провеждането на демонстративни действия от флота без стоварването на десант не ще доведе до никакво оттегляне на българските войски.
От своя страна руското военноморско командване предлага да се направи истински десант, поемайки ангажимент за три дни да подготви за това една бригада без артилерия. Тъй като румънската Главна квартира не разполага с необходимите войскови части за неговата подкрепа, въпросът за стоварването на десант на десния фланг на Трета армия отпада.
При освобождението на Балчик се установяват големи наличности от храни и горива. С особено голямо продоволствено значение е мелницата на Анонимното индустриално дружество, разположена на самия морски бряг.
Тя е построена само за една година (юни 1909 – юни 1910 г.), по време на т. нар. златно десетилетие в стопанската ни история (1901-1911 г.), когато България се превръща в икономически най-силната държава на Балканите. Това е най-голямата мелница у нас и една от най-големите и модерни мелници на Балканския полуостров.
Според н. с. I ст. Цветолин Недков тя е стопанската перла на град Балчик и Южна Добруджа. Създаването й бележи връх в неговото икономическо развитие и тя се превръща в символ на европейската индустриална култура и на предприемаческия дух на балчиклии.
Междувременно в началото на месец септември, в разгара на българското настъпление в Добруджа, щабът на руския черноморски флот получава сведение, че от Балчик и Каварна е започнало извозването на големи количества жито, изоставени от румънците при отстъплението им.
Отчитайки важността на споменатите градове за продоволственото снабдяване и изхранване на Трета армия, неприятелското морско командване решава незабавно да предприеме нападение срещу тях.
На 7 септември 1916 г. рано сутринта пред Балчик се появяват ескадрените миноносци „Быстрый” и „Громкий” (и двата тип „Новик”) от втори дивизион на минната бригада. Командир на „Быстрый” е капитан II ранг А.Макалински, а на „Громкий” – капитан II ранг А. Пчелников. От 5 ч. и 40 мин. до 6 ч. пристанищните съоръжения и мелницата са обект на морска бомбардировка. За двадесет минути най-голямата и модерна българска мелница е превърната в горяща огнена факла.
Пристанищните постройки също са обхванати от пламъци. Стоящият на котва шалан (товарен кораб без люкови закрития), изпратен за превозване на трофеен бензин, е потопен. Убити са двама души от екипажа му. След това есминците се насочват към Каварна. Високата им скорост позволява само 8 минути по-късно да заемат огнева позиция за артилерийско нападение срещу нея.
От 6 ч. и 8 мин. до 6 ч. и 30 мин. са бомбардирани градът и житните магазии, разположени на брега. Повредени са 4 мауни (големи лодки) и една магазия. Двата артилерийски удара са нанесени от дистанция 10-15 кабелта (около 2-2,5 км).
Цитираните по-горе данни за нанесени щети на двете добруджански пристанища се основават на български архивни източници. Според руски изследвания причинените материални загуби в Балчик се свеждат до унищожен склад за гориво и шлеп.
В Каварна по наблюдение, проведено от ескадрените миноносци, е разрушено пристанището и са унищожени два пристанищни крана. Най-същественият резултат от морската бомбардировка – подпалването и опожаряването на мелницата на Анонимното индустриално дружество, не е упоменат.
Следва да отбележим, че на 7 септември 1916 г. дежурният миноносец „Храбри” патрулира пред Батова. От борда на кораба виждат, че голямата мелница в Балчик гори. Предадена по съответния ред, тази информация е докладвана от началника на Подвижната отбрана на началника на флота полковник Константин Кирков.
Същевременно странно е , че този факт отсъства от руските изследвания, въпреки че „Быстрый” и „Громкий” по време на нападението се намират на 2-2,5 км от града, т.е. на 3-4 пъти по-малко разстояние от „Шумни”, и практически е невъзможно от тях да не са забелязали пожара на мелницата.
Според документи, съдържащи се в нашия изворов материал, в резултат на артилерийския удар на противника тя е запалена и изгорена. В едно донесение на началника на флота от 7 септември 1916 г. се отбелязва, че вследствие на стрелбата на неприятелските ескадрени миноносци мелницата на Анонимното индустриално дружество в Балчик е унищожена.
В отговор на руското нападение щабът на флота незабавно издава заповед до водосамолетите и подводниците да атакуват противника. Българската подводница № 18 и германските № 17 и № 42 в 5 ч. и 45 мин. веднага се снемат от вързала и излизат през северния проход на минното заграждение пред Варна, но не могат да догонят есминците.
В 6 ч. и 5 мин. излитат водосамолети с номера 507, 523 и 530. Те настигат неприятелските кораби, които бързо се отдалечават с курс на изток, и пускат по тях 30 бомби. Въздушното нападение е посрещнато със силна зенитна стрелба. Според руски публикации въздушната атака е проведена в района на нос Калиакра. В нея участват 5 водосамолета, които хвърлят около 40 бомби, без да постигнат попадение.
Бомбардировката на двете български пристанища не остава безнаказана. По стечение на обстоятелствата в същия час и същата минута, в които започва руското нападение срещу Балчик, е поставено начало на артилерийския обстрел на Мангалия от германската подводница U-33. Изстреляните по града, пристанището и намиращите се там ветроходи 186 88-мм снаряда дават видими резултати.
Любопитно е да се отбележи, че поради явно слабата си подготовка наблюдателите от румънската морска служба за наблюдение и свръзка вземат U-33 за крайцера „Гьобен”. Тази груба грешка изкарва от равновесие контраадмирал Петър Патон-Фантон дьо Верайон, командир на руските флотски сили, базирани в Кюстенджа (дн. Констанца).
Вероятно това е един от малкото случаи (а може би и единствен), в който поради смайващата некомпетентност на наблюдателната служба силуетът на подводница е объркан с линеен крайцер.
Няколко часа по-късно последва ответен удар на германската морска авиация, която предприема въздушно нападение срещу базата на отряда руски кораби със специално предназначение.
Същия ден точно по обяд 3 водосамолета атакуват едновременно Кюстенджа. Бомбардиран е линейният кораб „Ростислав”, един 9000-тонен транспортен кораб и ескадрени миноносци. Нападнати са складовете за жито, петролните резервоари и жп гарата. Така българското морско командване реагира бързо на създалата се обстановка и незабавно отговаря с контраудар на неприятелския удар.
Автор: Дарин Канавров
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
