На 23 април ст. ст. 1800 г. една кърджалийска чета, която опустошавала северните предгория на Балкана, нападнала и Елена. Еленчани с ужас очаквали, че кърджалиите, които наближавали селото им, ще се опитат да го нападнат, затова поставили хора да наблюдават и да клепят постоянно клепалото на черквата “Св. Никола”, и щом видят разбойниците, да спрат. На Гергьовден 1800 г. сутринта, когато богослужението се свършило, клепалото престанало [да бие], тогава поп Марко,… взел антимиса и чашата и избягал с част от населението към родните си колиби Багалювци, а по сърцатите и юначни еленчани под водителството на поп Стойко Гяур-Имам, както тогава го наричали турците, се защита-вали с пушки в ръце от къщите си против жестоките и свирепи даалийци (тъй населението от Eленско наричало кърджалиите). Защитниците не могли да устоят на напора на тая свирепа сган и под водителството на поп Стойко се оттеглят, а тая необуздана сган нахлува в селото и се предава на грабеж и палеж. Ограбват и изгарят черквата “Св. Никола” и болярските къщи, където разбойниците срещнали най-голяма съпротива.
Из “Градиво за историята на гр. Елена” от Марко Дичев, 1931 г.
Въпреки че отбраната е била отлично организирана, добре, здраво с умение, хитрост и вещина ръководена от смелия поп Стойко, многобройната, дива и свирепа кърджалийска орда надделяла и нахлула в Елена със свирни, биене на барабани, диви викове и пр. Нахлуването в града е било едно кърваво пиршество, познато само от източните народи, над наизбягалото население, кърваво пиршество, което… се среща рядко дори в историята на нашата земя, напоена с толкова много кръв. Предали се на обири, грабежи, палежи, убийства, кланета и на низките си скотски инстинкти – изнасилвания на невести, моми и момичета, оскотелите кърджалии най-сетне прибягват към опожаряването на града. Елена загубила голяма част от жителите си, паднали под развалините или ятагана на озверените кърджалии…
Панайот Кършовски, вестник „Еленска защита”, бр. 13, 1937 г.
Източник: bgnasledstvo.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
