Голямата базилика – майка на българските църкви

Голямата базилика в Плиска е религиозно-дворцов комплекс, включващ базилика, архиепископски дворец и манастир, разположен край Националния историко-археологически резерват „Плиска“.

Завършена е около 875 г. и е една от най-големите базилики в средновековна Югоизточна Европа. Комплексът представлява важен паметник на ранно-средновековната българска култура от нейния християнски период – от втората половина на IX до средата на XI век.

В продължение на около 250 г. изпълнява функциите едновременно на катедрален храм и княжеска, епископска и манастирска църква, средище е на духовно-религиозния живот на столицата Плиска и ранно-средновековна България. Оградена и защитена е с висока над 4 м каменна стена със зъбери.

Сградата е изградена върху т. нар кръстовиден мавзолей, който предизвиква много дебати сред учените. Открита е от Тотю Тотев и една от най-загадъчните сгради в първата българска столица. Очевидно е сакралното му значение за древните българи, тъй като след това на същото място е разположен самият олтар на Голямата базилика. Хипотезата на проф. Станчо Ваклинов е, че това са останките от непознат тип български езически храм.

Според историческия музей в Шумен преди изграждането на базиликата на това място е съществувал ранно-християнски комплекс мартириум, съставен от кръстовиден храм и кладенец-аязмо.

Павел Георгиев, участвал в нейното проучване, изказва предположението, че откритата под основите на базиликата сграда е именно мартириум (гробница на светец, загинал като мъченик за вярата) на първия български мъченик св. Боян Енравота, екзекутиран за предателство към отечествените традиции от брат си кан Маламир около 832 г. По време на неуспешния бунт на привържениците на езичеството през 865 г., мартирият бил разрушен.

В знак на тържеството на християнството в България цар Борис I (племенник на Енравота) става ктитор на изградения на мястото на мартириума нов храм и с това обвързва новата религия с аристократичен исторически паметник като мартириума.

Друга теория обаче, която е на арх. Бояджиев, звучи още по-убедително. Според нея зданието е построено първоначално за мавзолей на българските канове. След покръстването е направен опит тя да бъде превърната в катедрала, но конструкцията не издържа тези преустройства, което налага цялостното събаряне на сградата. Тази хипотеза се подкрепя от факта, че досега не е бил откриван мавзолей на български кан и няма никакви данни за погребален ритуал на владетелите, което е трудно обяснимо при наличието на толкова запазени паметници от този период.

От изследваните части на Голямата базилика се вижда, че архиепископската резиденция се разполага в дворовете на север и на юг от храма, като в северния двор е проучен жилищен дворец, а на запад от него – баня с хипокауст. На юг от базиликата е проучена триделна сграда, в която са се помещавали дидаскалейон (училище) и скрипторий.

Дидаскалейонът е доказателство, че освен богослужебните книги в комплекса са се изучавали право, архитектура и строителство. Тук вероятно са работили и приетите през 886 г. от цар Борис I ученици на Кирил и Методий, положили началото на Плисковско-Преславската книжовна школа на славянски език.

Некропол с гробове на членове на монашеското братство е изследван в двора на югозапад от базиликата, а светски некропол с гробове на аристократи е намерен пред апсидите на базиликата. Манастирските помещения обхващат двора на север от резиденцията. Централно място заемат кухнята и трапезарията.

В източното крило на двора е открита двуетажна сграда с 10 еднакви помещения-килии, в които живели монасите. В средата на двора е големият манастирски кладенец, а в съседство с него – втората баня, която е била с хипокауст и кръстокуполна конструкция.

Източник: uchiteli.bg

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!