„Гледайте да удариме офицерина, защото турци­те ще се разбягат без своя предводител“

Поставянето на четническата тактика в ос­новата на националноосвободителното дви­жение е дело на Георги Стойков Раковски. Чет­ничеството намира място и в трите му пла­на за освобождение на България, като особено впечатление прави последният, чиято идейна концепция е представена в „Привременен за­кон за народните горски чети през 1867 лето“. В него Раковски говори за четническа армия, която трябва да се изгради от предварително добре обучени на територията на Румъния и Сърбия чети.

Според съвременни изследователи в изпълне­ние на плана съратниците на Раковски, Пана­йот Хитов и Филип Тотю, влизат в контакт с Добродетелната дружина и уреждат изпра­щането на чети в българските земи. Така през пролетта на 1867 година в района на Тутра­канско навлиза четата на Панайот Хитов, а в района на Свищовско – тази на Филип Тотю.

Четата на Филип Тотю е разбита скоро след преминаването на границата, като най-беле­житото сражение става в гората край село Върбовка. В своя брой 12 от 29 януари 1868 го­дина вестник „Дунавска зора“ оценява положи­телно действията на дружината:

Възхвалните битки при Върбовка и в Балкана на­садиха народното семе на българщината и дадо­ха причина да ся говори в цяла Европа за нашия народ, а измъчените българи в страната забраха да гледат с дързост и уверение за една по-добра бъдъщност народна.

loading...

Това обаче не е нейният край. Начело с войво­дата, оцелелите успяват да се свържат с гру­пата на Панайот Хитов и така да сформират обединена чета. Самата чета на Хитов се ус­тановява в района на Стара планина. По све­дения на самия войвода тя успява да устрои засада на турска потеря, която носи овчарски дрехи, за да залови четниците с измама. Случ­ката се разиграва на 8 юли в района, където река Бели Осъм се влива в Черни Осъм:

Турците се приближиха до нази, без да знаят, че ние сме се скрили в тревата и ги чакаме с нетърпение. Дойдоха срещу нас. Аз запретих на момчетата да пушкат, защото немах намере­ние да нападам; но турците търсеха белята си и приготовляваха се да нападнат на нас. Требваше да се биеме. Всяко момче си избра по едно дърво, скри зад него тялото, запна пушката си и при­готви се.

– Гледайте да удариме офицерина, защото турци­те ще се разбягат без своя предводител и ще ни оставят на мира.

Щом изрекох тия думи, то пушките на момчета­та препращеха и удариха офицерина и още двама нидами. Останалите се разбегаха.

Преди своето изтегляне към Сърбия обедине­ната чета дава сражение срещу потерята на златишкия мюдюрин и софийския бюлюкба­шия, информация за което получаваме от Иван Кършовски, писар на Хитовата чета:

Това място беше завардено от един бюлюкбашия и златишкия мюдюрин с 40 души потера; тук се уда­рихме ненадейно с тех, и като ранихме мюдюрина и други неколко, разбихме ги и (като) им взехме три коня с всички накити, оръжие и даже феса, и кундурите, и чорапите на мюдюрина, разбегахме се. Оттам хванахме по върха, за да се успокоиме на некое добро място и като вървехме из пътя, ударихме връз потерата: но щом ни опазиха, не смеиха да хврълят, а ний се оттеглихме налево в планината и като седехме до пладне, събра се по­терата и до вечерта два часа по турски, като се бихме, убихме софийския бюлюкбашия, който беше на мандрата, и като ранихме неколко от тях, разбегаха се. Вечерта, след два часа от мръква­не, прехвърлихме през върха на един голем баир и слезохме към Етрополското окръжие на пътеката към Арабаконак (Коларско почивало).

Източник: ploshtadslaveikov.com



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!