В килийните училища знаели повече за прабългарите от нас!

През нашия век в училище темата за прабългарите и тяхното битие преди епохата на Аспарух почти не присъства.

Парадоксалното е, че учителите в килийните училища преди Освобождението са познавали този период от историята ни, а доскоро той беше „тъмна Индия“ за нас. Бащата на националния ни герой Христо Ботев например го е изучавал, а най-вероятно и преподавал на питомците си. Колкото и необичайно да изглежда, по всичко личи, че даскал Ботьо Петков е разказвал в килийното си училище за ранната ни история. Преди повече от 150 години… И то неща, които при социализма се премълчаваха, за да не се разсърди Големият брат, а сега незнайно защо.

И днес по антикварните книжарници може да се открие печатаната в град Земун, в Сопроновата книгопечатница, през 1853 г. книга на украинския учен Юрий Венелин „Критически издирвания за историята българска“. Преводач е именно Ботьо Петков. Ние също открихме екземпляр от тази книга, оцеляла във въртопа на времето. Записаното от Венелин в по-голямата си част днес е признато от историческата наука.

Ето какво например казва той за първите появи на прабългарите по днешните ни земи (запазваме тогавашното звучене на думите, за да се докоснете до стила на даскал Ботьо:

„…Пръво-то нападнуване Българите направиха в края на V столетие (498 г.), в царуването на император Анастасия. От това време те често преминаваха през Дунава… Скоро им се откри благоприятен случай да ся утвърдят в пределите на Гръцка-та Империя. Виталиян, родом Славянин, един от първи-те Генерали на Империята, като се възмути срещу Анастасия… покани Българи-те при себе си на помощ… Анастасий, като не беше възможен да отпъди силата със сила, не можа инак да склони Виталиана на покорност, освен с нови милости, и като подписа предложените му условия, между които беше и всеопрощение-то (амнестия) на всички-те войски, что го последваха, които по-много-то бяха Българе, и не се върнаха вече във Влахия, но под покровителството на Виталиана, кайто стана Генерал-губернатор на Тракия, поселиха ся в Мизия…“

При император Юстиниян тези българи получават и земи за заселване в Тракия и Македония… Големи техни корпуси се бият за империята срещу готите в Италия, срещу вандалите в Африка, срещу персите в Азия…

Има писмени сведения за първия български водач, който приема християнството. За него пише летописецът Малала в своята „Хронография“:

„По това време царят на хуните Грод (Гродас), който живеел близо до Боспора, минал на страната на императора. Той дошъл в Константинопол и се покръстил. Този цар, след като станал християнин, се върнал в страната си близо до Боспора…“

Същото потвърждава Теофан Изповедник. Някои летописци пишат, че след покръстването на Грод е кръстен и синът му Органа заедно с много свои люде. Последният е чичо на Кубрат. В Лондонския ръкопис Никифор описва покръстване на български владетел. Според някои историци – най-вероятно на Кубрат и свитата му:

„По същото време и господарят на хунския народ дошъл във Византион и помолил императора да приеме него и неговите придружници и да ги просвети чрез божествената купел. И Теодор, братът на императора, го възприел от светата купел, а ромейските велможи – хунските велможи, както и съпругите на първите – жените на вторите. Така просветените били почетени с царски дарове и сан. Именно императорът направил техния господар патриций и ги изпратил в страната им.“

Преводът е на „бащата“ на нашата историческа наука проф. Васил Златарски, който смята, че в текста става въпрос за Кубрат. Според други историци канът приема Христа още като дете и израства в императорския дворец. Всички обаче са единодушни, че е покръстен и е близък с императора. image

Това се потвърждава и от археологическата находка край с. Малая Перешчепина в Украйна, където през 1912 г. е открит неговият гроб. Върху три от съдовете в него има кръстове, пет са изобразени върху държателя на ножницата на сабята му, три на златната тока на колана. Има дори основания да се смята, че Кубрат влиза в Йерусалим и участва в освобождаването на Гроба Господен. Прави го пет века преди първия кръстоносен поход Сведенията по този въпрос не са преки, но и от косвените става ясно, че това е точно така. Първият християнски поход към Йерусалим, чиято цел е спасяването на Кръста Господен, е на византийския император Ираклий, същия, който според хронистите е много близък с Кубрат. Българският вожд вероятно участва в похода с голяма войска и има съществен принос за успеха му. Да видим как се развиват събитията. През 611 г. персите завладяват Сирия и влизат в столицата на византийските източни провинции Антиохия. Сломяват светкавично съпротивата на Дамаск, а през април 614 г. и тази на Йерусалим след само двадесет дни обсада.

Християните са зверски изклани, светините са поругани, а храмът на Гроба Господен, построен от Константин Велики и майка му света Елена, е ограбен и запален. Кръстът Господен, който се съхранявал там, е пленен и отнесен в Персия. Окован и откаран е и йерусалимският патриарх Захария. За християнска Византия ударът по престижа й е жесток. Дори изглежда фатален, защото империята в този момент е разорена, но ако не отвърне на удара, нейният край е неизбежен. Персийските войски преминават в бърз поход през цяла Мала Азия и превземат Халкидон, на Мраморно море, разполагат страховита войска при Босфора, срещу Константинопол. Друга тяхна армия нахлува в Египет. Александрия пада през 618 или 619 г. Дотогава българите се бият на страната на персите.

Ираклий обаче се заема да спечели съюзници, тях на първо място. Това е документирано. Императорът конфискува църковните съкровища на Константинопол и останалите големи градове, за да изсече огромни количества златни и сребърни монети. Откупува мира с Аварския каганат. През пролетта на 622 г. събира войските си в Мала Азия, като там изучават похвати за бой с персите. Кой ги учи на това? Има вероятност това да са „новите“ съюзници – българите, начело с Кубрат. Те вече се бият редом с легионите на Ираклий, а резултатите не закъсняват. Следват три похода, Византия доказва, че е могъща империя. През 627 г. персите са окончателно разбити в битката при древната Ниневия, днес град Мосул на р. Тигър, Северен Ирак. Ираклий изпраща в Константинопол триумфален манифест, описващ военните действия и победите му. Персийският владетел Хосрой е свален и убит, а през 628 г. приемникът му на престола Широе се договаря с Ираклий да напусне Сирия, Палестина и Египет, а похитеният Кръст Господен да бъде върнат с почести и огромен откуп. Ираклий влиза в Константинопол с невиждан триумф, защото е разгромил персите в решителни битки, нещо, което никой след Александър Велики не е правил. Като него се окичва с персийската титла „Шахиншах“ – Цар на царете, зарязва римската „Augustus“, означаваща обожаем, поради това несъвместима с християнството, а след време първи се нарича „василевс“ – владетел. Това е знак за смяна на латинския като държавен език с гръцкия. Тържествено шествие връща Кръста в Йерусалим. Кан Кубрат – вожд на оногондурите – е възнаграден богато с плячка и почести. Въпреки че няма исторически сведения да е участвал във влизането в Йерусалим, той очевидно ги е заслужил именно в тези военни кампании. Което ще рече, че има решаващ принос за победата. Още повече, че получава нещо много по-голямо от плячката – държава Византия го признава за владетел и той през 631 г. обединява кавказките българи. Признат е от Империята за владетел на държавата, която летописците ще нарекат Стара Велика България, дори получава титла „патриций“.

Въпреки че Византия открай време има желязна доктрина: „Един е Господ на небето и един е императорът на Земята – този в Константинопол“, все пак намира начин да признае, че и Кубрат е от Бога сложен повелител на българите.

След смъртта на Ираклий през 641 г. в Константинопол започва борба кой да го наследи на императорския трон между сина му от неговата първа жена Евдокия – Константин, и втората му жена Мартина и нейния син Хераклион. Йоан Никийски пише, че

Кубрат подкрепя Мартина и сина й: „И когато жителите на Византион чули това известие, те си казали: „Този план е съставен от Кубрат, вожда на хуните, племенника на Органас, който беше покръстен в града Константинопол и възприет в християнската общност в неговото детство и беше израсъл в императорски дворец. И между него и стария Ираклий съществуваше голяма обич и мир. След смъртта на Ираклий и той показа тази обич към неговите синове и неговата жена Мартина, понеже (Ираклий) му беше оказал приятелство.“

Светослав ПИНТЕВ

Източник: pintev.blog.bg