Един прозорлив родопчанин слага началото на Пампорово през 1933 г. Осмиван за това, че „в баир лозе сади“, и хокан заради дързостта си, Никола Чичовски от Чепеларе вдига първия пансион в родопския курорт през далечния август на 1933 г.
„Оставил питомното и тръгнал да гони дивото. Кой ще иде на почивка в баира, че и пари да му дава за това“, подигравателно коментирали тогава чепеларци по кафенетата. Осем десетилетия по-късно няма съмнение, че идеята на Чичовски е издържала изпита на времето. Годините дадоха еднозначен отговор на поставения тогава от далновидния родопчанин въпрос:
„Лудория ли е или смел подвиг да се разходват толкова много средства в Пампорово, отдалечено на 75 км от железопътната линия?“, питал Чичовски близките си, преди да построи пансиона. И сам дал отговор: „Скритото бъдеще ще покаже. И ако аз лично не видя завършено хубавото си дело, все някой ще го довърши”, казвал уверено той.
Идеята за създаването на курорта Пампорово се родила в главата му още през 1925 г., когато бил председател на управителния съвет на горовладелската кооперация „Пампорово”. На едно от събранията родопчанинът изтъкнал, че не само дървеният материал може да носи печалба на хората от региона, а и въздухът, и красивата природа в планината чрез построяването на подходящи сгради и превръщането на мястото в курорт. Идеята не била възприета от кооперацията и останала да проблясва от време на време в съзнанието му като нещо далечно и неосъществимо, разказва самият Чичовски на страниците на списание „Родопа“ през юни 1940 г. Той се изявявал като съдебен и банков служител, кооперативен деятел, председател на читалище „Родопска искра“ в Чепеларе, учредител и директор на Популярна банка и на кооперативното дружество „Водопад“, председател на дружеството за българо-съветска дружба…
Строителството на първата вила-пансион в Пампорово започнало тържествено на 19 юни 1933 г. с водосвет и курбан. Само за около 50 дни майстори от Чепеларе, Момчиловци и Левочево вдигнали внушителната за времето си постройка и на 9 август същата година вилата вече приемала първите гости. Проекта за строежа направил зетят на Чичовски арх. Петър Кантарджиев, като в сградата имало 27 стаи с 47 легла. Към всяка от тях имало течаща вода и тераса, както и бани и тоалетни на всеки етаж. Строителството глътнало 426 491 лв. лични средства на собственика. До края на летния сезон – 15 септември, туристите в пансиона от различните смени наброявали над 280 души. Те плащали от 110 до 140 лв, в които влизали спане и четири пъти хранене на ден. В пансиона почивката от 14 до 16 часа била задължителна. През следващите години все повече курортисти идвали в Пампорово и собственикът вдигнал трети етаж с тераси. За първите седем години от началото на курортното дело само през неговия хотел са минали 22 841 почиващи. Годишната печалба от пансиона варирала около 45-50 хил. лв., сочи в доклада си по повод 50-годишнината на Пампорово партийният секретар на курорта Никола Михайлов. „Тези, които ме съветваха „да не садя на баир лозе”, започнаха скрито да ми завиждат, а някои от тях даже направиха собствени вили”, разказва основателят на курорта. Той описва първите курортистите като интелектуалци, общественици, хора на умствения труд, писатели, художници, търговци, както българи, така и чужденци.
Сред тях бил и големият български писател Елин Пелин, който, пленен от красотата на природата в Пампорово и свежия въздух с дъх на здравец и смола, възкликнал: „Това е Божи дар! Името на района трябва да бъде Божидарица!” След години Чичовски дал това име на хотела си.
За 50-годишнината на курорта на мястото, където е построен първият пансион, бе открита паметна плоча на основоположника на туризма в Пампорово.
Източник: chevermetobg.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
