Под ръководството на Иван Кулин и Димитър Петрович в района на Северозападна България избухва въстание на 12 май 1856 година, наричано Димитракиева буна.
Подготовката на въстанието започва още преди края на Кримската война, но организаторите смятат, че с въоръжени акции ще привлекат вниманието на Великите сили към българския политически въпрос. Въстанието е израз на надеждата на българите за освобождение и е провокирано от издаването на нов реформен акт през 1856 година, отнасящ се за правата на мюсюлманите и немюсюлманите в Османската империя, с който нищо не се променя.
Стремежът към национална независимост и промяна българите изразяват с нови въстания през 1856 година.
Сред инициаторите на въстанието са: Димитър Панов, Цеко Петков, Петко Ковачев и Първул Станков. Както и през 1850 година водачите търсят външна подкрепа. Те установяват връзка с руския посланик във Виена и му представят ситуацията в България. Правят и опити за подкрепа от страна на официалните сръбски власти.
За военен организатор на въстанието е определен Димитър Петров Петрович, който е роден в Силистра. Той е офицер от руската армия, участвал е в Кримската война и за това свое участие той е награден с кръст за храброст.
Според плана за въстание, който е изработен от Иван Кулин и Димитър Петрович, е трябвало да се овладеят селата Раковица и Влаович (днешното село Подгоре), след което да се пристъпи към град Белоградчик.
На Влаовичка могила пристигат въстаническите отряди от селата Салаш, Стакевци, Праужда, Чупрене, Раковица, Раяновци и цялата Белоградчишка околия. Независимо от слабото въоръжение на българските въстаници и антибългарските мерки на сръбското правителство, дори и предателствата на някой чорбаджии, въстаниците се опитват да настъпят към Белоградчик. Сраженията продължават повече от две седмици, но многочислената турска войска и конници успяват да разгромят въстаниците.
Самият Димитър Петрович успява да се спаси и да организира 20 четника, които бродят по Балкана. Иван Кулин, Никола Гергов и Манчо Кръстев са заловени, някои от тях са осъдени и откарани в Цариград. Иван Кулин и неговите приятели, които се намирали във видински затвор успяват да избягат. Въстанието Димитракиева буна е една героична постъпка на хората от Северозападна България и това е още един опит за извоюване на по-достоен живот.
Източник: vidin-online.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.