Историческата обстановка по онова време се характеризира с масирано турско насилие над българското население и особено над българското духовенство, като отмъщение към християните за водените от турците тогава войни – Австро-турска война (1737-1739) и Руско-турска война (1735-1739). Австрийски войски завземат Ниш, окупират територии в Сърбия, в Западните български земи в Поморавието и достигат Македония. Въстават българите в Пиротско, Знеполско, Брезнишко, Кюстендилско, Дупнишко, Кривопаланско, Берковско и други райони в Западна България. Започва организирана съпротива срещу турците и от Самоковска митрополия. Център на заверата е Mанастирa „Св. Спас“ над софийското село Лозен, а ръководител и главен инициатор е митрополит Симеон Самоковски, подкрепян от висши духовници, воглаве патриарх Арсений ІV Печки, в чийто диоцез тогава е Самоковската епархия.
За самото въстание на архиереите няма преки сведения, но има за репресиите – 1 релация, 2 летописни бележки и 2 фермана (с тях се нарежда да се спрат репресиите, за да може раята да се върне по домовете си да работи земята). Към 20 юли владиката Симеон е заловен, тежко измъчван от турците и обесен в София на 21 август 1737 г. зад църквата „Света София“, в края на юли и началото на август 1737 г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу, командващ турските войски на австрийският фронт, като превантивна репресивна мярка са избити около 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, сред който: свещеник Йоан и иподякона Атанасий от черквата „Св. Петка Самарджийска“, предстоятелят на храма от „Св. Николай“ иконом Геолги, свещеника Димитър и игумена на Кладнишкия манастир, случайно оказал се там, предстоятелят на „Света Параскева“ поп Григорий, поп Стойко, дякон Христо, дякон Йоан, книжовника Константин, йеромонах Натанаил от Сеславския манастир, атонският монах Кирил, игумена на Илиенския манастир Горазд, игумена на Дивотинския манастир Евтимий, монаха от Драгалевския манастир Евтимий, поп Стоица от с. Хрельово, брат му Петър и още 8 други селяни.
Движението на българите е потушено и много семейства от Западните български земи заедно с патриарх Арсений ІV бягат в Банат.
Източник: wikiwand.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
.){kind=link}