Хан Кубрат е прабългарски хан от рода Дуло.
Той е вожд на племето уногондури. Кубрат обединява прабългарските племена между р. Кубан и Волга и р. Днестър в голям съюз, наречен Велика България. Хан Кубрат имал петима синове. Третият син на хан Кубрат – Котраг се заселил в земите обхващащи територията около сливането на реките Волга (Итил) и Кама и основал около VII век така наречената велика Камска България.
До края на IX и началото на X век тя била васално зависима от хазарския каганат. През X век волжките българи разширяват владението и завладяват няколко фински племена и установяват търговски и икономически връзки с русите. Главни градове през това време били Болгар и Сувар. Между тях възниква борба за политическо надмощие. Борбата е спечелена от гр. Болгар.
На 11 юни 922 г. волжките българи приемат исляма от арабите. Настъпва нова страница в живота на българите. Студенти от Волжка България започват да учат в университетите на Бухра и Багдат – едни от най-крупните интелектуални центрове на своето време.
Според арабския пътешественик Ибн Фадлан волжко-камските българи се занимавали със земеделие – отглеждали зърнени култури. Занимавали се още с пчеларство, пивоварство и др. Животновъдството също било развито – отглеждали са овце, кози и др.. Развиват се търговията и занаятите в два града – Биляр и Сувар. Престолният град бил гр. Болгар. Най-разпространени занаяти били кожарството, дърводелството и металообработването. Волжка България поддържала търговски връзки с Русия, Китай, Византия, Иран, Средна Азия и западна Европа.
Волжка България просъществувала до XIII век след така наречената „Овнешка битка“. Държавата се разделя на няколко васални княжества, които постоянно воювали помежду си. Тя става част от Златната орда.
Населението на Волжка България възприело кипчанския език, който бил разпространен в Златната орда. То е смесено, съставено от различни кипчански племена, също и малка част монголи. Днешният чувашки език е произлязъл от езика на волжките българи.
Волжка България се отделя от Златната орда през XV век под името казанско ханство със столица град Казан.
Земите край река Волга отново разцъфтяват, но това трае до 1556 г., когато ханството е завладяно от руските войски начело с руския цар Иван Грозни и унищожено. През тия години ханството се управлявало от последната царица на българите – легендарната Сююмбике. Тя била родена в град казан. Омъжила се млада за царя на българите Хюнгай. Останала вдовица през 1551 г. и поема управлението на страната. Отдава в служба на народа си – нямало глад и насилие по земите на волжките българи. При управлението й страната преживява истински разцвет. Това разказват легендите. По същото време на престола се възкачва руският цар Иван грозни. Земите на казан били богати и той пожелал да ги завладее. Легенда разказва, че владетелят Иван грозни бил запленен от красотата на българската царица и поискал тя да стане негова жена. Тя се съгласила при едно условие – на гроба на бившия й съпруг да бъде изградена кула, висока 30 метра. Иван Грозни сторил това като събрал най-опитните строители и изпълнил обещанието си вместо да я построи за 2 месеца, построил я за месец и половина. След като кулата била готова, завел бъдещата си съпруга в нея. Сююмбике се хвърлила от върха й. Иван Грозни разгневен напуснал град казан и заповядал да изгорят сградата на кулата. Също така наредил в града да бъде издигнат огромен храм като в основите му да бъде положена царицата на българите.
Земите на Волжките българи са богати на много реки. Най-голямата река от тях е река та Волга. Тя навлиза в територията на държавата в средното си течение. Използва се и като търговски път до каспийско море. Неин приток е и река кама. Тя минава през средата на Волжка България, която се нарича още Волжко-Камска България.. Други големи реки са Урал, Печора, Миас и др.
В източната част на Волжка България се намира планината Урал. Тя разделя континентите Азия и Европа. Климатът в различните части на държавата е различен – в северните части е по-студен, а на юг – по-топъл и мек – там е развито и животновъдството (в южните части между Урал и каспийско море има обширна степ). В централните части климатът е умерено-континентален.
В голямата част от страната има гори. Почвите са черноземни и плодородни. Според руските летописци руските княжества са внасяли жито от Волжка България.
Населението на Волжка България е много смесено. Там живеят много етнически групи – севири, берлиспри, билири и др.
В държавата са открити много волжко-български паметници от X – XIV век главно в Татарстан. Паметници има и в Уляновска, Самарска, Пензенска области и Чувашия.
Шермин Гафур УКОВА
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
