Кой е Никола Корчев? Някои от вас може и да знаят какво велико дело е извършил той за българската история, за други името му може да е непознато, но е много вероятно поне веднъж в живота си да сте виждали известната картина на Ярослав Вешин, на която е изобразен именно спасителят на Самарското знаме Никола Корчев.
Опълченецът се ражда през 1836г. в с. Горна Диканя, Радомирско. Бил е много силен и способен млад мъж. Бил е висок 2,10м и със своя исполински ръст и огромна сила се смята, че е служил за прототип на Боримечката от първия български роман “Под игото”. Тези качества на българина обаче били съпроводени с много буен нрав и нетърпимост към всякаква неправда. Разказват се истории за това как убил двама турци заради това, че влезли в дома му и пожелали да злоупоребят с жена му. След този случай той се мести със семейството си в Самоков, но непримиримия му характер пак го кара да встъпи в конфликт с гръцкия владика. Семейството отново се мести, но този път отиват в Цариград. Там Никола става машинист и изучава железничарското дело. По време на работата си в железницата той се запознава с Васил Левски, който редовно е пътувал из страната във връзка с революционната си дейност. Не след дълго обаче Никола Корчев отново влиза в конфликт с турците, за да защити честта на жена си. След това семейството пак се мести и отиват да живеят в Букурещ, където Корчев се запознава с българските емигранти и се включва в опълчението.
Той се включва в Трета опълченска дружина под командването на подполковник Павел Калитин. В тази дружина той извършва най-голямото си дело за българската история, заради което е известен и до днес. По време на сражение при Стара Загора на 31 юли 1877 г. той защитава с тялото си своя командир Калитин, но за съжаление подполковникът пада, пронизан от щикове. Тогава Корчев тръгва да спаси Самарското знаме. Той се хвърля към него и с голямата си мощ го грабва и го откъсва от дръжката му, и го предава на едно момче, което изнася знамето от боя.
През 1902г., когато се чества 25-годишнината от Шипченската епопея, всички опълченци се събират в униформите си на освещението на комеморативния паметник. Тогава художникът Ярослав Вешин забелязва Никола Корчев и бива дълбоко впечатлен от него. След години чехът изпраща телеграма на българския опълченец, с която го кани да му позира за картина. Знаменосецът се отзовава и с влак заминава за София, където в продължение на месеци всеки ден позира за картината, докато тя не бъде завършена. На тези срещи в ателието на Вешин често присъствал и писателят Иван Вазов, който намирал Никола за изключително приятен и сладкодумен събеседник.
Никола Корчев умира на 29 август 1921 г. Цяла Варна е в дълбок траур и го изпраща с военни почести. Години по-късно, когато е преместена варненската гробница, първородният му син Иван събира костите на баща си и ги предава в храма-костница на вр. Шипка, където те се съхраняват и до днес.
През 1981г. семейството на Никола Корчев предава всички земни принадлежности и реликви, останали от опълченеца, на Националния военноисторически музей. Между тях са оригинални подписи на Филип Тотьо, на Стефан Караджа, Георгиевските кръстове, ордени, сабя, униформа, както и много оригинални снимки на опълченци.
Спомените за тази значима за българската история личност живеят и до днес. Големият скулптор Никола Корчев, който е внук на опълченеца, изготвя паметник с образа на своя дядо, който да напомня за голямата му храброст. А читалището, което се намира в радомирското с. Долна Диканя, както и една от улиците в гр. Варна носят името “Никола Корчев” в памет на храбия българин.
Автори: Калояна и Габриела Корчеви
Източник: erepublik.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
