„История на гръцките императори в Константинопол от 811 до 1057г.“, написана от византийския сановник Йоан Скилица (ХІ в.) е един от най-скъпоценните шедьоври на Националната библиотека в Мадрид.
Тази средновековна хроника, станала популярна от преписа на Георги Кедрин, е богато илюстрирана с великолепни миниатюри.
Миниатюристите, които остават безименни за поколенията, са вмъкнали в официалната хроника на Византия важни сведения за историята на България. Множество рисунки отразяват сложните и противоречиви политически взаимоотношения между двете държави в онези далечни времена. Миниатюрите издават зряло майсторство и веща ръка на създателите им. Похватът на рисуване сочи, че илюстрациите са дело на най-малко шестима души.
Миниатюрите, които разказват за събитията от българската история и отношенията с Византия, са 104. Достойно място е отредено на хановете Крум и Омуртаг, на княз Борис-Михаил Покръстител, на царете Симеон Велики и Самуил. Цикъл рисунки са посветени на падането на българското царство под властта на ромеите, както и на последвалите първи опити за освобождение. Миниатюристите са изобразили много военни сцени, които дават представа за облеклото и снаряжението на българските войни. Показани са също крепостни съоръжения и характерни особености от бита на епохата.
Интерес буди дългият път на хрониката през столетията от Константинопол до Мадрид. Първоначално ръкописът е собственост на византийската фамилия Ласкарис, после два века е в Сицилия, откъдето поема за Пиренеите в двореца на дон Франсиско Мендоса и Пачеко. Наследникът му губи както властта си, така и богатата си библиотека. През 1712 г. хрониката постъпва в Кралската библиотека. В края на ХІХ в. големият руски византолог Никодим Кондаков преоткрива миниатюрите и оценява тяхното достойнство.
Значимостта за българската история на тази богато илюстрирана хроника се потвърждава от изкуствоведа проф. Атанас Божков:
„Това са най-старите изображения, върху които рефлектират лъчи, идващи от слънцето и пожарите на Първата българска държава, най-старите художествени коментари върху нашето участие в развоя на съдбоносни исторически процеси.“
Радост РАЧЕВА
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.