„Между пиесите, които повдигнаха най-голям шум навремето и в които Шоу взе най-ярко отношение против войната, е и пиесата „Оръжието и човекът”.
Анна Каменова
„Романтична комедия в три действия, озаглавена „Оръжието и човекът”, от Бърнард Шоу с действащи лица: майор Павел Петков, майор Сергей Саранов, Никола, Катерина Петкова, Райна Петкова и Лука. Действието се развива в къщата на майор Петков в малък български град край Драгоманския проход. Първото действие е през ноември 1885 г., непосредствено преди битката при Сливница и т. нар. Първа картина – стаята на Райна”, гласи анонсът към премиерния афиш от събота, 21 април 1894 г.
Това е една от ранните пиеси на още младия творец.
Известната наша писателка Анна Каменова в спомена си „Отговорът на Шоу” пише: „Преди тридесет години тази пиеса се играеше с голяма успех в Париж и Берлин. Български студенти шовинисти и патриотари, заедно с други българи, живеещи по това време в Берлин, без да разберат английския хумор на великия ирландец, обявиха Шоу за враг на българския народ и се опитаха със свиркания и хулигански действия в театъра да снемат тази пиеса от сцената на Шилер театър в Берлин. Без да вникват в съдържанието на пиесата тази великобългарски шовинисти се позоваваха само на някои безобидни шеги, които Шоу отправяше към българите, живеещи в затуленото крайгранично провинциално градче през първите години след освобождението на България от турско иго. Ето една от тези шеги:
„Петков: – Миенето може да е добро за здравето, но то не е естествено. Имаше един англичанин в Пловдив, който се мокреше цял със студена вода всяка сутрин, щом стане. Отвратително! Всичко това ни иде от англичаните. Техният климат ги прави толкова мръсни, че трябва непрекъснато да се мият. Виж баща ми! Той не бе се къпал ни веднъж в живота си, а умря на 98 години. Най-здравият човек в България!”
Един от героите чужденци в пиесата е швейцарският офицер-наемник в сръбската армия Блънчли – малодушен страхливец, отишъл да се сражава безразлично на чия страна.
Ярката антивоенна комедия на Шоу е възторжено приета от публиката още на премиерното и представление. Управляващите кръгове обаче я посрещат враждебно.
Анна Каменова пише писмо до Бърнард Шоу във връзка с пиесата, на което творецът охотно отговаря, пояснявайки откъде е почерпил сведения за Сръбско-българската война, България и българите, казвайки, че мястото на действието е избрано от него съвсем случайно. Драматургът не мрази нашия народ и толерантно, като истински джентълмен, разрешава комедията да бъде играна на българска сцена, отказвайки се за използва авторските си права върху нея.
През 1909 г. композиторът Оскар Щраус използва сюжета на пиесата за оперетата си „Шоколадовият войник”, спечелила световна известност.
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
