Преди да се явят българските книжовни ръкописи на кирилица с украси през ХІІ век, в страната ни е имало ръкописи и на глаголическата азбука, но с по-незначителна украса, състояща се предимно от различни линии и плетеници.
В ръкописите на кирилица вече се застъпват всевъзможни геометрични фигури, не липсват и растителни животински мотиви. Този похват на ръкописна книжовна украса се утвърждава към 4 века (ХІІ – ХVІ век). Сред откритите досега ръкописни издания с такава украса се изтъкват създадените още през ХІІ век Слепченски апостол и Болонски псалтир.
Слепченският апостол с кирилското си писмо и нова украсеност е открит в малкото село Слепче (край гр. Прилеп в Македония) и от него носи името си. Надписът и украсите се явяват като втора употреба, защото върху пергамента се откриват останки и от друг текст, който е изстърган.
В текста Слепченският апостол отразява думи, отнасящи се до източнобългарските говори. Впечатлява още и това, че християнските празници и месеците в годината са дадени в своите славянски имена. Най-цялостно представя Слепченския апостол през 1912 г. Г. А. Илински, който му прави и пълно изследване.
Като изключителен старобългарски паметник от ХІІ век се явява и Болонският псалтир. Сега се съхранява в гр. Болоня (Италия). Приема се, че е писан в село Равне, Охридско, най-вероятно по времето на цар Асен I.
Направен е по препис на глаголически оригинал. Общото съдържание се простира върху 264 листа. Личи си, че е обработван от хора с добра квалификация в книжовността, опитни в сътворяването на буквите и украсите, които могат да се приемат и като своеобразни форми на изкуство. В пълно издание излиза през 1907 г., дело на В. Ягич.
И в Слепченския апостол, и в Болонския псалтир сътворителите са се представили с голямо майсторство и въображение и при изписването на първите букви при заглавките. С тези книги ръкописната книжовност навлиза в свободно отразяване на религиозни сцени и символи, в мотиви от растителния и животинския свят. Те повлияват на следващите ръкописни издания, обхващащи периода от ХІІ до ХVІ век и така до първите печатни книги. За този период като образци могат да се посочат Кратовското евангелие (Съхранява се в Църковния исторически музей в София), Сливенският дамаскин (намира се в Пловдивската народна библиотека), Троянският дамаскин (в сборник на БАН).
Списъкът може да бъде удължен още с много ръкописи, по-известни от които са Драгановият миней (манастир „Св. Георги Зограф“ в Атон), Радомировият псалтир (пак в Зографския манастир).
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
