След Октомврийската революция, когато Ленин сключва мирен договор с Германия, Първата световна война продължава. Националистите в Украйна поканват германски и австрийски войски, които да окупират страната. Под защитата на тяхното оръжие обявяват отцепване от Русия и на 20 януари 1918 г. провъзгласяват своя независима държава.
Тя е призната само от Германия и Австро-Унгария, както и от Антантата. Към тях бърза да се присъедини и Фердинанд. Той се страхува от Русия и смята, че за България е добре между тях да има и друга държава, която да служи като буфер. Затова признава независимостта на Украйна и изпраща за посланик в Киев Иван Шишманов. Изборът пада на него, защото е зет на Сергей Драгоманов – известен учен и писател, който се ползва с голям авторитет в страната, а самият Шишманов знае украински език.
Той тръгва от България на 21 април 1918 г. и след 9 дни стига до Киев. Представя дипломатическите си акредитиви на премиера Михайло Грушев, който, подобно на тъста му, е изтъкнат учен. Посрещнат е много радушно, защото е едва третият дипломат в тази страна. Преди него са пристигнали само посланици на Англия и Франция, а Германия и Австро-Унгария се представляват от командирите на окупационните корпуси.
Иван Шишманов е единственият, който знае украински език, а и е запознат с културата и обичаите на страната. Настанен е в бивша царска резиденция, въпреки че с него пристига само помощникът му Нейков. Българското правителство е изпратило двамата общо с 3500 рубли, 800 от които са похарчили по време на пътуването. Те стигат само за два месеца престой – добре че ги подпомага семейство Драгоманови, иначе направо ще гладуват.
В спомените си Иван Шишманов пише, че обстановката в страната е била неопределима.
В правителството на Михайло Грушев влизат националисти, социалисти, есери. Армия няма, само 300 души изпълняват ролята на полицейски сили, които да се грижат за вътрешния ред. Снабдяването с продоволствие е направо отчайващо – хората се редят на опашки пред хлебарниците от полунощ с надеждата, че на разсъмване ще могат да си купят хляб. Рядко докарват месо от умрели коне, затова населението е изтребило гълъбите и дори кучетата.
Положението не се променя и след като властта поема хетман Павло Скоропадски, който е бивш царски генерал. Когато приема Иван Шишманов, той се хвали пред него, че е награден с български орден, но не става ясно за какво го е получил. Пред Шишманов Скоропадски развива идеята си за създаване на Черноморска конфедерация, в която да влизат Украйна, България, Румъния, Турция и Кавказките републики, с правителство, съставено от представители на тези страни, като президентът ще е на ротационен принцип с мандат от една година.
Дипломатическата кариера на Иван Шишманов не продължава дълго. През април 1919 г. болшевиките предприемат настъпление към Киев и бързо разгромяват германските и австрийските окупационни корпуси. Дипломатите на Англия и Франция спешно напускат града и канят Иван Шишманов да се присъедини към тях, макар че по това време ние сме във война с техните страни. Стигат до Одеса с влак, а след това с кораб продължават за Истанбул, като по пътя оставят Иван Шишманов във Варна.
А какво става с хетманска Украйна? Изоставен от германци и австрийци, Скоропадски отправя призив към украинците да дадат отпор на Червената армия. Отзовават се към 4 хил. доброволци, въоръжават ги, но те буквално са пометени от червената конница. Тя влиза в Киев, а през следващите 2-3 месеца Украйна е напълно прочистена от националистите.
На 22 октомври Ленин назначава за министър-председател на съветска Украйна българина Кръстю Раковски, което се посреща с одобрение от многобройната българска диаспора в тази страна. Още повече, че той провежда политика за автономност на етносите, включително и за българите. Запазва и Централната Рада, в която нашите сънародници имат свои представители. След това Кръстю Раковски заема редица отговорни постове в Съветския съюз, но през 1940 г. е обявен за враг на народа и през 1941 г. е разстрелян. Павло Скоропадски бяга в Германия и умира там през 1945 г.
Интересна е и съдбата на Михайло Грушев. Въпреки че е оглавявал украинското националистическо правителство, той е оценен като учен. Става академик и доживява до 1934 г., когато умира и е погребан с държавни почести.
Иван Шишманов умира през 1928 г. в Осло, Норвегия. Неговите деца са наполовина българи, наполовина украинци.
Към цялата тази история може да се прибави и нещо любопитно. Украинците са наследници на Камска България, а основател на Киев е братът на кан Кубрат – Кий, по-късно от България там е пренесена християнската религия и славянската писменост.
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
