Панчо Владигеров е основоположник на редица жанрове в българската музика и на българската композиционно-педагогическа школа, възпитала едни от най-изявените съвременни български композитори.
Сценичната и симфоничната му музика е записана в 4 комплекта по 7 грамофонни плочи (“Балкантон”). Редица от произведенията му като рапсодия “Вардар” стават емблематични за българската музика.
Рапсодия “Вардар” е най-известното и най-изпълняваното българско произведение. Тя е изградена върху българска народна песен, изпята на Владигеров от художника Константин Щъркелов в берлинския ресторант „Пшор бой“ през октомври 1922 г. При написването ѝ Владигеров добавя посвещение – „Посветена на борещата се българска младеж в Македония“. На концертния подиум за първи път прозвучава през януари 1923 г. През 1925 г. в Ню Йорк звучи в „Карнеги хол“ в изпълнение на цигуларя Макс Розен.
Създадена е първоначално за цигулка и пиано. Като жанр рапсодията представлява фантазия, изградена върху народнопесенен тематичен материал, най-често свързана със свободно импровизационно развитие. В рапсодия “Вардар” с голяма художествена сила се представят чертите на българската народна музика, чувствата на любов и преклонение към родината. Започва с кратко въведение, от което постепенно се зараждат интонациите на главната тема. Долавят се тържествени призиви, присъщи на химните.
Автор: Иво Владимиров
Източник: bulgarianhistory.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
