Цар Борис III е имал особени симпатии и предпочитания към Крайбрежна Странжда – от Бургас до устието на Резовска река. Това се потвърждава от следните негови посещения по тези места.
На 8 април 1928 г. Цар Борис III пристига в Бургас. От 10 часа взема участие в голямото тържество, организирано на Бургаското пристанище, посветено на освещаването и кръщаването на новия параход на Б.Т.П. Д-во, идващ от Пирея, на който дава името „Бургас“ и прерязва трикольорна лента. Царят пожелава успешен път на парахода и екипажа му не само в черноморските, но и в световните морета и океани.
На 18 ноември 1928 г., към 12 часа, корабите на морската полиция „Строги“ и „Смели“ с Цар Борис III на борда пристигат в град Василико (дн. Царево). Царят е придружен от брат си принц Кирил, адютантът си подполковник Айрянов и др. Те са посрещнати от г-н Ватев, ръководителите и строителите на Василиковското (дн. Царевското) пристанище, представители на официалните власти на града и голяма част от гражданството. Цар Борис III идва специално да се запознае с хода на строителството на пристанището, което е задължение на държавата, съгласно подписания договор на 14 януари 1927 г., с който горите във Василиковско и Малкотърновско са дадени на концесия.
Инж. Ешкенази запознава Цар Борис III и придружаващите го лица с плановете по изграждането на пристанището и хода на неговото строителство. Гостите посещават и каменната кариера – на около 3-3,5 км. от града. В двете посоки Цар Борис III лично кара локомотива по теснолинейката. При сбогуването с машиниста Георги, Цар Борис III му подарява 500 лв. Ръкува се и разговаря с гражданите, а по-продължително говори със свещеника на града – Ст. Кънчев.
На 26 ноември 1928 г., след завръщането си от Василико (дн. Царево) в София, Цар Борис III нарежда да се подготви и внесе в Камарата проектозакон, с който да се разрешат 7 500 000 лв. свръхсметен кредит за пълното завършване строителството на Василиковското (дн. Царевското) пристанище. Проектозаконът е подготвен и внесен, след три четения е приет на 21 декември 1928 г. и кредитът за Царевското пристанище е разрешен.
На 26 юли 1929 г. Цар Борис III, придружен от принц Кирил, подполковник Айрянов и поручик Цанков, с миноносеца „Дръзки“ пристигат в град Ахтопол, където са посрещнати от официалните лица и гражданството. Посещението е за запознаване на място с положението на българите-бежанци и техните семейства, насилствено изгонени от турските власти и войски от техните градове и села в Източна Тракия през 1913 г. Царят разглежда новостроящите се бежански къщи, известни сред населението като „Шаронските къщи“.
Цар Борис III посещава Ахтополското училище, където е посрещнат от учителите и учениците. Интересува се е за състоянието на училището. Подарява на училищното настоятелство 2000 лв., а на училищната колония 1000 лв. Тържествено е изпратен от цялото гражданство.
На 30 октомври 1930 г. наскоро венчаните Цар Борис III и Царица Йоанна, с парахода „Цар Фердинанд“ потеглят от Цариград за България. На 31 октомври с.г., около 12 часа параходът, придружен от три български миноносци, навлиза в българските териториални води, недалеч от с.Резово и се движи на около половин миля от брега. Целият е украсен с трикольорни български знамена. Населението на Резово, Каланджаа (дн. Синеморец), Ахтопол, Варвара, Василико (дн. Царево), Лозенец и Кюприя (дн. Приморско) излиза на брега, за да поздрави техни величества. В тяхна чест, недалеч от Василико (дн.Царево) мичман Хасекиев дава три артилерийски залпа. Параходът „Цар Фердинанд“ пуска котва в бургаското пристанище, заобиколен от миноносците „Смели“, „Дръзки“ и „Строги“. Под звуците на „Шуми Марица“ царят и царицата слизат на пристанището, където царят прави преглед на почетната рота. Поздравени са от кмета на Бургас – Каназирски и гражданството. Царят, при посрещането с хляб и сол, казва: „Дълбоко съм трогнат от прочувственото слово и от името на двама ни благодаря от все сърце. Не намирам думи да изкажа своята благодарност на близките до сърцето ми бургаски граждани“. След здрависване с официалните лица, техни царски величества се отправят към гарата, където ги очаквал специален локомотив.
През следващите няколко години строителството на Василиковското пристанище е завършено. В тържеството по повод официалното му откриване взема участие Цар Борис III. Той не само прерязва трикольорната лента, но произнася и патриотична реч, в която подчертава, че Източна Тракия е вековна българска земя и че един ден българите-бежанци ще имат възможност отново да се върнат по своите градове и села в нея. Царят, заедно с официалните лица и част от гражданството, правят разходка в морето с първия отплувал след официалното откриване на пристанището параход.
В знак на благодарност към Цар Борис III, за помощта, оказана за завършването на пристанището и за вниманието, което е проявил към Василико, Царевският Общински съвет приема решение и прави предложение пред държавните органи Василико да се преименува в град Царево.
Източник: tsarevo.info
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.