Бунтът на Белаур и действията на цар Иван Александър

Очевидно, въпреки „избора“ от страна на видните български боляри, династичният произход и пр., мнозина възприемали Иван Александър като натрапник и узурпатор! Както става ясно от последните изследвания, новият цар дълго време нямал контрол върху северозападните български земи. Там се разпореждал „господин“ Белаур, владетелят на Видин. Йоан Кантакузин, макар и лаконично, дава много важна информация за ситуацията в България: Белаур вдигнал истинско въстание против Иван Александър „…и като му отнел част от държавата, опустошавал страната жестоко и безпощадно.“ Контролираната от Белаур територия очевидно била твърде значителна – от един наскоро оповестен надпис става ясно, че в нея влизали и земите около Ниш.

Също така стана известно, че дори и през 1329 г. Белград (дн. сръбска столица) бил в български ръце. През следващите няколко години Унгария все още не го била отнела за пореден (и последен…) път от България. Ако това е така, то земите на Белаур придобиват още по-впечатляваща големина!

Така или иначе, ясно е, че видинският господар имал много сериозни ресурси като територия, население и т.н. Това му позволявало не само да задържа северозападните земи, но и да напада и опустошава земите на търновския цар, както твърди Кантакузин. Това притеснявало не на шега Иван Александър, който потърсил помощ срещу своя вуйчо Белаур от татарската „Златна Орда“, а вероятно и от Влахия.

Вярно е, че през лятото на 1331 г. Иван Александър използвал татарите не против Белаур, а срещу Византия. Това обаче не означава, че с бунта било приключено бързо, както се мисли обикновено. Възможно е предвид византийското нахлуване (и/или неясните все още борби между българи и маджари през онази епоха) двамата съперници да са постигнали някакъв компромис и временно примирие.

loading...

Надписът от Станичене, Нишко, свидетелства, че поне в някакъв период от 1331/1332 г. може би между тях царял мир. Там се чете, че местният храм „Св. Никола“ бил изграден в дните на „…цар Йоан Асен и господин Белаур…“

Въпросният Йоан Асен може бъде както Иван Стефан, така и цар Иван Александър. И той, подобно на другия свой вуйчо, цар Михаил III Асен Шишман, макар и сравнително по-рядко, изтъквал династичното име Асен.

Характерен пример е църквата в с. Беренде, Софийско, където имаме портрет на цар Йоан Асен (=Иван Александър Асен). Ако в случая със Станиченския надпис имаме същата конструкция, то в определен момент цар Иван Александър и „господин“ Белаур са съжителствали в мир, като видинският владетел поне формално признал върховенството на своя сестреник. Това обаче не продължило дълго.

И все пак, по-вероятното засега е въпросният „Йоан Асен“ да е цар Иван Стефан, който поне по отношение на династичните принципи трябва да е бил повлиян от своя баща Михаил III Асен Шишман. В такъв случай Белаур продължавал да лансира именно Иван Стефан като законен български цар, третирайки Иван Александър, от формална гледна точка основателно, като узурпатор.

Данните на т.нар. Софийски песнивец (1336/1337 г.) и някои други обстоятелства показват, че гражданската война продължила още няколко години. Навярно, както допуска Й. Андреев, триумфалната възхвала в „Песнивеца“ е писана сравнително скоро след победата над Белаур – там е казано, че Иван Александър подчинил „…също и Бдин и цялото Подунавие, даже и до Морава“.

Въпросният пасаж е след онзи за победата над „гръцкия цар“ Андроник III Палеолог. Независимо дали ще поставим битката при Русокастро през 1331 или 1332 г., както се спори в науката, ясно е, че войната с Белаур продължавала и след нея.

Фактът, че през 1341 г. Иван Александър определено се страхувал от евентуални размирици около Видин, също говори в полза на предположението за една дълга и трудна война с Белаур. Каква е била по-нататъшната съдба на Белаур не се знае.

Пламен Павлов

Източник: liternet.bg



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!