Буквар за вярата и родолюбието

Преди 150 години в печатницата на редактирания в Цариград от П. Р. Славейков в. „Македония” са отпечатани няколко учебни пособия, предназначени да подпомогнат просветното дело в югозападните български земи.

Техен автор е дългогодишният учител в тези краища Кузман Шапкарев, родом от Охрид, пламенен последовател на незабравимите народни будители братя Димитър и Константин Миладинови и радетел за въвеждане и утвърждаване на българския език в училищата и църковните служби, вместо наложеният до тогава гръцки език.

Една от тези книжки носи заглавието „Българский буквар. Чяст А. или взаимноучителни таблици на наречие по-вразумително за македонските българи. Наредил Един македонец. [Това е псевдоним на К. Шапкарев] Се издават от Андрея Анастасова Ресенца.” По онова време издаването на учебни пособия на отделни наречия се е практикувало, тъй като българският книжовен език е бил в процес на формиране и не е бил утвърден в цялата страна.

А ето как съставителят на тия учебни пособия К. Шапкарев разказва в спомените си за мотивите на тяхното издаване:

„Между 1866-1867 год., като се усещаше голямата скудост от учебници, намислих и с всичката си слабост реших се да приготвя един курс най-необходимите първоначални учебници и на бърза ръка съставих, както можех, пет книжки по тогавашната метода на Груева-Данова… Добре, че ги приготвих; ами кой да ги издаде? Пари трябват, а у юнака няма „ни парица, ни асприца, ни скършена половница”! По щастие, намерих в Солун Андрея Анастасов от Ресен, който по това време продаваше по панаирите църковни книги. Нему подарих ръкописите си да ги печати с едно само условие: от всекоя книжка да ми даде по 100-150 екземпляра, за да мога да ги подаря на незаможните и бедните от моите ученици…”

Да разлистим страниците и надникнем в съдържанието на този някогашен буквар. В него най-напред малките ученици се запознават с българската азбука, с главните и малки букви, с техния ръкописен и печатен вариант, с делението им на гласни и съгласни и особеностите им, с видовете срички и употребата им, с видовете думи (речи), с членуването и предлозите, с изреченията и четенето им , със собствени и географски имена и т.н.

Значителна част от следващото съдържание в буквара заемат нравоучителни съвети, които са групирани в няколко заглавия като „Не лени се”, „Бъди добър към всекого”, „Бъди благодарен”, „Бъди трудолюбив”, „Ненавиждай (мрази) злото”, „Не кради, чуждо не земай” и др. В тях има кратки съвети-сентенции като например: „Учението е много добро за децата”; „Люби всякога доброто и праведното”; „Говори всякога истината” и т. н. Така всъщност този дял представлява своеобразен нравствен кодекс за поведение, издържан в духа на християнските ценности и на високи морални добродетели, които са много актуални и за нашето съвремие. В следващите страници има дял с полезни съвети пък за здравето, което се оценява като „най-скъпо нещо за человекът.”

Значителен интерес представлява и частта в буквара, озаглавена „За отечеството и любовта към него”, която ще цитираме по-обстойно. Още в началото четем:

„Местото, в кое що се раждат некой и живеит, се велит негово отечество или татковина. Човекът в отечество си добиват все що му е потребно за живение; добиват първата отхрана и забрана за животът си, и наставления (изучвание) за най-потребните и полезни знания за живение.

За това всекой човек е длъжен да си любит отечеството повике от всякое друго место, защо от него добиват всякое добро нещо. Всекиму требит да му е мил и свойт язик, на кого що се е родил и да учат книга първо на него, а после ако имат време, нека учат и на други язици. Деца! Вие сте дължни да си любите вашето отечество и вашийт язик, защо само с ними можит да живите честно и господарски в овия живот и да се приготвите за бъдъщият.”

Следва четивото, озаглавено „Вера и народност“, което е съставено като въпроси и отговори и тук ще го цитираме също дословно:

„Питание. Що е най-свето человеку ?

Отговор. Верата и народността.

П. Спроти верата какъв си ?

О. Християнин: защо следувам по науката Исус Христова.

П. А по народност, що си ?

О. По народност съм Българин.

П. Защо ?

О. Защо съм роден от татко и майка Българе и говорам (зборувам) Български.

П. Не бидвит ли да си изменит човек верата и народността ?

Отгов. Има такви людие, що си изменват верата и народността; туку тие чинят най-тежък грех; такви ти людие се имат от светът за предатели. Тие никому не са мили, ами всекой ги мразит и ненавиждат, затова яз никога не ке проста да ми поминит такво нещо в умът ми и всекога ке ся мъча да свестявам такви изумени людие.”

В следващата част на буквара са дадени църковната азбука и различни молитви, символа на вярата, тропари, десетте божи заповеди, църковни песни и пр. Книжката завършва с кратки познания по аритметика. Този буквар, както и другите учебни пособия, съставени от Кузман Шапкарев, намерили добър прием. „Щом като излязоха из печат, мъгновено се разспръснаха по всите новооткрити тога български училища в Македония… в пет месеца време похарчиха се като топъл хляб.“, продължава разказа си той.

Проф. Николай ЖЕЧЕВ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!