Борил, син на сестрата на Калоян, се възкачва на българския престол след преврат през 1207 година.
Новият владетел предприема жестоки гонения срещу привържениците на Асеневци. Законните наследници на българската корона – Иван Асен II и Александър, бягат при куманите, а оттам – в Галичкото руско княжество.
Сестриният син на Калоян – Алексий Слав, се самопровъзгласява за независим владетел на областите в Пиринско и Родопите със столица Цепина, а след това – Мелник. Братът на Борил – севастократор Стрез, образува самостоятелно княжество в Средна Македония с център Просек.
Година след като сдобива с короната, през лятото на 1208 г., Борил начело на български и кумански войски нахлува в Източна Тракия. Латинският император Хенрих Фландърски съсредоточава войските си при Одрин, откъдето настъпва към Боруй (Стара Загора). При последвалата битка при Боруй (юни 1208 г.) латините понасят големи загуби и се изтеглят към Пловдив.
На 31 юли 1208 г. обаче Борил изправя над 30 хиляди бойци срещу воините на Хенрих на север от Града на тепетата. Латинската армия отблъсква българите и цар Борил е принуден да оттегли войската си в прохода Свети Никола, в околностите на с. Турия. Това поражение решава съдбата на Тракия, която не е вече част от България.
През 1213 година Борил потушава бунт на кумански вождове във Видинско с помощта на унгарски войски. В отплата за оказаната помощ Борил отстъпва на маджарите Белградска и Браничевска област. Застрашаващите го вътрешни и външни опасности го карат да подобри отношенията си със Стрез и дори да му изпрати военна помощ. В битката на Битолко поле обаче българите са разбити от латинската войска.
През есента на същата година Борил се отправя към Солунското кралство. По пътя обсажда резиденцията на Алексий Слав – Мелник, и я превзема. По-късно обаче обединените сили на латинците и деспот Слав успяват да нанесат тежко поражение на Бориловите войски. След това ново поражение настъпва обрат в отношенията между Борил и Хенрих, който се оженва за доведената дъщеря на българския владетел Мария, дъщеря на Калоян.
През 1214 г. по инициатива на Борил е съставена коалиция за настъпателни действия срещу владенията на великия сръбски жупан Стефан Първовенчани. В нея влизат, освен българи и латинци, Стрез и епирският деспот Михаил I Комнин Дука Ангел.
Една нощ обаче в лагера на съюзната войска, разположен край Ниш, настъпва суматоха, българи и латинци започват да се избиват помежду си, самият Стрез също загива. Михаил Комнин нахлува в югозападните сръбски земи и завладява Скадър (Шкодра), но скоро след това бива убит, а наследилият го на престола Теодор Комнин завзема владенията на Стрез в Македония.
По това време в България богомилството процъфтява. В Средец (София) е изградена богомилска община начело с Петър. Цар Борил, подкрепян от Църквата, решава да се справи с народната ерес.
На 11 февруари 1211 г. в Търново е свикан голям събор, за да осъди учението на богомилите. Председателства самият цар, той лично води и разследването на докараните пред събора богомили. Част от еретиците се връщат към официалната вяра, а онези, които отказват да сторят това, са подложени на наказания и заточения. След завършване на събора по нареждане на Борил е преведен на български език гръцкият Синодик в неделята на православието от 843 г., в който се съдържат изложения срещу по-стари ереси, разпространявани във Византия.
В преведения на български Синодик е прибавена специална глава, в която се излагат схващанията на богомилството, за да бъдат анатемосани. Т. нар. Борилов синодик е един от най-важните извори за историята около възстановяването на българската държава.
Тежките териториални загуби влошават положението на Борил и активизират привържениците на Асеневци. Повикани вероятно от тях, престолонаследникът Иван Асен и брат му Александър се явяват в Северна България, подкрепени от руски дружини. Борил търси спасение в столицата, но след седеммесечна обсада синовете на Асен I успяват да влязат победоносно в Търновград. Борил е ослепен, а на престола се възкачва Иван Асен II. Годината е 1218-а.
Източник: balgari.bg
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.