Само ти, солдатино чудесни,
всичко снесе на плещите си здрави,
само ти, юнако неизвестни,
нас спаси. България прослави!
Ив. Вазов
Героизмът на българските войници и целия български народ, проявен през 14-те дни на Сръбско-българската война не остава извън вниманието на чуждестранния дипломатически корпус у нас.
С голям интерес дипломатическите представители следят развитието на бойните действия. Предварително убедени, че България ще претърпи поражение във войната, те, изненадани, стават свидетели на високото военно майсторство и безпримерна храброст на българската армия и на хилядите ентусиазирани доброволци, ръководени от млади офицери, възпитаници на руското военно изкуство. Пред очите на учудения свят българите проявяват неподозирана войнска и патриотична доблест.
В доклада си от 1.ХІІ.1885 г. до Берлин заместник-генералният консул в София фон Залдерн съобщава: „Още в предишните си доклади посочих, че пренебрежителните оценки, които европейската преса произнесе за стойността на българските войски, почива на незнание. Беше направо поразително при такъв недостиг на офицери, каква походна дисциплина показаха българските войници. Когато в дните на най-голяма опасност полковете бяха поведени в бърз поход от Източна Румелия, същите пристигнаха в едно състояние, което им прави най-голяма чест. Полковете изминаха разстоянието дотук за два и половина дни – постижение от средно 60 км на ден. Наистина отчасти бяха доста изморени, но изостанали почти липсваха, имаше само малък брой болни…”
В същия дух са написани и донесенията на австро-унгарския дипломатически агент и генерален консул в София Бигелебен. В доклада си от 18.ХІ.1885 г. той описва възхищението на свидетели на битката за позицията при Драгоман, където българските военни части отбиват и трите атаки на многократно превъзхождащия ги противник. „Един военен факт, който съм в състояние да потвърдя от собствени наблюдения, е царстващият сред войската отличен дух, нейното добро служене и феноменална издръжливост при поход… Който отблизо е запознат със стегнатото и решително поведение на българите в сегашното им затруднено положение – по-скоро ще каже: в този народ има наистина здраво ядро!”
Българските победи на бойното поле допринасят в изключителна степен за признаването на Съединението от великите сили. Това особено силно намира израз в доклада на Бигелебен от 1 декември:
„Блестящите военни успехи на българската армия под предводителството на княз Александър преобразиха през 10-те дни от 17 до 27 ноември състоянието на нещата на Балканския полуостров по-радикално, отколкото всички събития от Берлинския договор насам, включително и филипополската революция…Чрез смелото и разумно водене на този поход, заслугата за което се пада безспорно най-вече лично на княз Александър, той окончателно укрепи трона си, който бе разклатен не вътре в страната, а от външни нападки. Със смелост и безстрашие, пълководчески поглед, умение и такт и не на последно място с обаянието на личността си, с които той увлече народ и войска, той доказа в решителните дни пред цял свят съчетаването точно на онези качества, които в истинския смисъл на думата дават облика на владетеля и то в такава степен, каквато не би учудила само най-близките. Покоряващата сила на успеха увенчава сега тези качества.
Организираната от княза българска армия си спечели достойно име със смелостта и неизчерпаемата издържливост на войската, с брилянтното поведение на офицерите от които даже командирите на полкове са капитани, нещо, което не е ставало при нас. „Чрез постижението на армията си България се нареди в редиците на действително самостоятелните държави …”
Сашка ЖЕЧЕВА, Централен държавен архив
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
