На 22 февруари 1876 г. в ранни зори Георги Бенковски придружен от хайдут Тодор, Ангел Церовеца и Васил Аврадалиев влиза в града и отсяда в къщата на Никола Боянов.
Както разказвал по-късно Церовеца човекът, който, наскоро ще бъде „на подвига знаме, душа на делото… желязната воля, могъщото слово” бил „тънко сложен младеж, облечен във френски дрехи и с пискюлия фес на главата, възседнал на кон”.
И по-нататък: „В тоя момент той, ездача, ми извика! -„Ти, момче, да вървиш напред на двайсе крачки от коня ми. Аз каквото и да правя, ти няма да спираш, нито да, се доближаваш до мене!”
При местността „Агово” на пътя за Брацигово тоя хубавелек извади револвера си над ушите на коня си стреля няколко пъти във въздуха.
След това запя с гръмовен и сладък глас бунтовна песен… А револвер ли беше, а момче ли беше…”
В дома на Никола Боянов дошли Васил Петлешков, Ангел Арнаудов и Ангел Боянов, Тодор хайдутина… После дошли първенците Петър Ликоманов, Атанас Търпоманов, Щерю Бъчваров, Дамян Дончев, поп Сокол, поп Димитър, кметът Михаил Манчев и др. Като се събрали „Бенковски се изправил с величествената си стойка” и заговорил без предисловие:
– Аз съм дошъл да ви каня на кървава сватба! Не съм дошъл да ви постилам дюшеци, а да разруша всичко що имате… Ако се съгласявате, то преди да ви открия всичко, трябва да се закълнете!”
И както може да се очаква, някои от присъстващите под предлог да излязат „да се съвещават” избягали… Бенковски почакал да се завърнат, но после презрително изрекъл:
– Направихме зле, дето пропуснахме тези страхливци. Трябваше да ги почерпим по едно кафе, па тогава да си отидем. Едно време, в Гърция така правили, когато в някого се усъмнят. Почерпвали ги с кафе и всичко се свършвало…
Петлешков продължил, като казал, че нямат кафе, но имат куршум, та работата е лесна…
Тогава Бенковски извадил пълномощното си от Българския таен централен комитет, после започнал да изрича клетвата, а другите след него повтаряли, след което целунали камата и пищова, които им подавал хайдут Тодор…
Председател на местния комитет става Поп Сокол, секретар Васил Петлешков, а за членове – Ангел Арнаудов, Никола Боянов, Дамян Дайчев, Петко Янков, Васил Аврадалиев, Ангел Боянов, хайдут Тодор…
Накрая те запитали Бенковски дали ще могат по време на въстанието да се надяват на външни сили, на което апостолът отговорил отрицателно…
И съвсем неслучайно Брацигово обединява след два месеца зад крепостните стени седем селища, въстаническото гнездо води боеве седемнадесет дни, после преговаря с врага с достойнство… Защото турците са го наричали „Бу бир кючюк Кара даг!”, сиреч, „това е една малка Черна гора!”
Димитър Аджеларов
Източник: literaturensviat.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
