Белащинският манастир „Св. Георги Победоносец“ се намира в южния край на село Белащица и на 10 км южно от Пловдив. Скътан е в живописните северни склонове на Родопите.
За основаването и историята на манастира съществуват оскъдни исторически сведения, а по-голяма част от това което знаем за него черпим от местните предания.
Мястото на манастира е известно и почитано за свято векове преди въздигането на светата обител. Изворът – аязмо, който се намира в предверие на манастирската черквата, е е обект на преклонение още от тракийско време. Известно е че траките са почитали изворите и вярвали, че във водите живея и се къпят духове. Обикновено култовите извори – светилища при разпространението на християнството се превръщат в аязми. На тези свети места се строят параклиси и черкви, а понякога почитта се изразява и в издигането на манастири. Така става и с тракийското светилище при извора, около който след векове се оформя манастирът „Св. Георги“. Изворът в манастира е свързан с култа към тракийския конник (херос). При христианизацията той се трансформира в нов, сходен по изображение, християнски образ – този на Св. Георги.
Самият Белащински манастир е зграден през 1020 година от византийския военачалник Никифор Ксифий. Според легендата, именно Ксифий има изключителен принос за поражението на българския цар Самуил през 1014 година в битката при село Ключ, в подножието на Беласица планина. Поради големите си заслуги към Византия и в знак на благодарност, Ксифий бил назначен от император Василий II (Българоубиец) за управител на тогавашната Филипополска област със център днешния гр. Пловдив. И тъй като плодородните пловдивски полета се нуждаели от работници, които да обработват добре земята, императорът му изпратил 15 000 от пленените самуилови войници. По-късно тези пленници основали село Беласица, което нарекли Белащица.
Днес, в южния край на Белащица, все още могат да се видят останки от двореца-крепост на Никифор Ксифий, а в близост до него над 1100-годишен източен чинар. Дървото е най-дебелото в България – обиколка на ствола му е 13,7 метра.
На по-малко от километър от крепостта Ксифий изградил манастира „Св. Георги Победоносец“, известен днес като Балащински. Според легендата Никофор Скифий бил българин от Стара Загора, който като малък се наричал Николай. На 11 годишна възраст той бил отведен като роб в Цариград и обучен за византийски войник. Тридесетгодишен участвал в битката при Беласица планина като военачалник и заповядал да ослепят дори собствения му брат, за да не издаде българския му произход. Майката Венцислава била на 76 г., когато видяла този ужас, сторен на българите и големия ѝ син Драгомир и изрекла думите: „Проклет да бъдеш, сине, да не живееш дълго за това, което направи!”. Никифор разбрал за майчините думи, но не се разкаял. Отмъщението над българоубиеца дошло по-късно, убит е през 1029 г. при същата Беласица планина.
Белащинският манастир е опустошен от османлиите при нашествието им по тези земи (около 1364 г.). Възобновен е едва през XVIII в. от местното християнско население – българи и гърци. Опожарен е отново през 1878 г. при последните сражения през Руско-турската война, когато последната отбранителна линия на отстъпващата османска армия е по линията Куклен – Брестник – Белащица.
След Освобождението манастирът е възстановен, като остава под ведомството на Цариградската патриаршия до 1906 г.
Източник: svetimesta.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.