Роден в Дряново през 1800 г., почти едновременно с Колю Фичето, с когото били добри приятели от детинство, Хаджи Минчо Цачев се заселил през 1837 год. в Търново.
Предприемчив и безстрашен, той се залавял с различни начинания. Отворил добре печелещи хан и търговски маази на Баждарлък. Натрупал състояние като ковчежник (тур. sandık emini – сандък-емини) и от откуп на османски десятък: ошур (върху зърнени храни) и беглик (върху добитъка). Това му донесло големи печалби и го издигнало между първите български търговци през онова време. Още от 1843 год. в съдружие с Евстати Селвели той имал търговска кантора чак във Виена – Австрия, която съществувала до 1863 год. Такава кантора имало и в Цариград.
През 1846г. Хаджи Минчо омъжва дъщеря си за друг богат търновски предприемач Хаджи Николи, и с този брак затвърждава позициите в обществото и на двата рода.
Хаджи Минчо забогатял, но не се срамувал от своя български род и име, не се отказвал от народността си, не се писал грък, както започнали да правят някои богати българи от тази епоха. Нещо повече, той изцяло, със средства и на дело, подпомагал все повече засилващата се борба с гръцките фанариоти и станал водач на българската национална партия в Търново. Гърцизмът трудно можел да пусне корени в балканските селища, каквито били Дряново, Трявна и др.
Но в Търново, около трона на владиката грък, позициите му били повече от силни. Обаче и влиянието на Хаджи Минчо, издигнал се като български първенец в Търново не било малко. Той бил един от ония българи, които започнали да действуват настойчиво по църковния въпрос. С негови средства било отново въздигнато през 1849 год. запаленото от гърците и изгоряло българското училище при църквата „Св. Никола“ в Търново. Хаджи Минчо го направил още по-голямо – триетажно. Той се грижил и за църквите, като настоявал там да се служи и пее само на български.
Това държание на Хаджи Минчо в борбата му с фанариотите навлякло тяхната омраза. Обаче той не бил лесна плячка, затова владиката-грък и приятелите му намислили друго. Като знаели гордостта и непреклонността на хаджи Минчо, неговата едва скривана омраза и към турците, владиката Неофит подшушнал на един турчин, Хаджи Мехмед Карамаплията, да предложи сътрудничеството си, „ортаклък“ на българина. Хаджи Минчо отказал да има турчин съдружник. По-нататък било лесно на фанариотите. Те надумали жестоко обидения турчин да го убие. Караманлията не се забавил. Наел двама арнаути, Емин и Абдула, теляци в банята, и те из засада в търновските лозя извършили убийството на хаджи Минчо на 22 май 1855 год.
С убийството на Хаджи Минчо гръцките фанариоти, пък и турската власт, искали да уплашат българите, които взели да надигат глава, но се получило обратното. Народът се развълнувал още повече от това убийство. Тоя случай го подтикнал към още по упорита борба за църковно и политическо освобождение. А в памет на това събитие незнаен народен певец съчинил песен за Хаджи Минчо, която и сега се пее в Търновския край:
В Цариград беглика се продава,
Хаджи Минчо от Търново наддава.
Хаджи Мехмед иска да се с’ортачи,
Хаджи Минчо ортак турчин не рачи.
А над гроба на Хаджи Минчо, в стената на търновската църква „Св. Спас“ била зазидана от признателните му сънародници надгробна плоча със следното съдържание:
„За спомен на почивающего раба Божия х. Минча х. Цачева перваго в Търново гражданина, родом в Дряново, възраст же 55. Беше человек добродетелен, родолюбив, трудолюбив…“
След Катастрофалното земетресение от 1913г. надгробната плоча била преместена в храм „Св.Св.Константин и Елена“.
Източник: bgnasledstvo.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
