Според гръцки надпис върху маморна плоча, намерена в църквата „Св. Димитър“ в с.Паталеница, Баткунският манастир бил основан през 11 в.
Възрожденският краевед Стефан Захариев (1810-1871) пише, че манастирът бил издигнат върху основите на езически храм, най-вероятно на траките-беси. Манастирът бил споменат и в списъка на поп Методи Драгинов, автор на Чепинските българи през 1660 г. сред 300-те разрушени църкви и манастири. По-късно манастирът бил възстановен.
Днешната каменна църква е без купол и била построена орез 1870 г. Вероятно приблизително по същото време били издигнати жилищните, и стопански постройки. В манастира е запазена стаята на възрожденския художник Станислав Доспевки, живял тук през 1867 г. През това време той нарисувал 4 икони – „Богородица“, „Христос“, „Уброс“, и „Св.св.Козма и Дамян“, изписал и стените на стаичката си. Станислав Доспенвски нарисувал два портрета – на йеромонах Гавраил и на сестра му, които днес се намират в Пловдивската митрополия.
През 1872 г. в манастира Васил Левски основал революционен комитет с представители от околните села Паталеница, Баткун, Црънча и Елидере. От 18 в. в манастира имало килийно училище за децата от околните села. В светата обител намирали подслон и хайдутите Тодор Банчев и Бейко Гащанов с четите си.
Любопитно: Пред църквата расте вековна лоза, която е обявена за природна забележителност. Тя е най-старата лоза на Балканския полуостров. До 80-те години на 20 в. лозата е покривала почти целия двор.
Църквата е от каменна зидария. Камбанарията на входа била достроена през 1938 г., когато цялата сграда била облицована с бигор. Врата на църквата е запазена от стария храм. Тя е от варен дъб, обкована с гвоздеи, за да издържа при нападения. Иконостасът е дело на резбари от Банската школа през 1809 г. На царските двери позлатена плетеница от растения и животни обгръща стената „Благовещение“. Иконостасът бил пренесен от стара църква.
Източник: nasamnatam.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.