Басарбовският скален манастир – единственият действащ скален манастир в България

Басарбовският скален манастир е единственият действащ скален манастир в България. Намира се на 10 км от Русе, край село Басарбово. Манастирът възниква около XII – XIII век, наред с други манастири в скалите по поречието на р.Русенски лом и нейните притоците – Бели и Черни лом. Скалите са варовикови и по тях си личат множество фосили на морски миди и рапани. Изключително ронливи, те са били издълбавани от монасите-исихасти, които ги превръщали в килии за подслон и молитви, и в църкви, далеч от светската суета.

Най-ранните исторически сведения за манастира са от ХV век и ги черпим от османските данъчни регистри.

Най-известният обитател на манастира е родения през 1685г. в близкото село Басарбово – Св. Димитрий Бесарбовски, който прекарал целия си живот в скалните килии. Той дори е споменат от Паисий Хилендарски в „История славянобългарска“. След смъртта си, монаха бил погребан в селската църква. По време на руско-турската война от 1768-1774г. мощите му били отнесени в Букурещ, където се намират и до днес в църквата „Св.св. Константин и Елена“.

Към днешна дата, Басарбовския скален манастир е добре запазен и поддържан. Пътеката по която се влиза в манастира минава през красиво озеленен двор и свършва при кладенец изкопан от отец Димитрий. В подножието на скалите се намират две стаи и пещерата трапезария, построени през 1956г. От там по 48 стъпала се стига до скална площадка, където се намира нишата, в която според преданието е спял св. Димитрий. Вдясно е скалната църква с дърворезбован иконостас, изработен през 1941г. До него се намира голяма икона на светеца в цял ръст, а около него 10 житейски сцени с надписи на румънски (с кирилица) и гръцки език. По други каменни стъпала се стига до естествена пещера, в която е погребан монах Хрисант. Пещерата изпълнява ролята на костница, в която е подредена и музейна сбирка.

loading...

Източник: bghotelite.com



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!