Балканската война: Величие и падение

Балканската война – една война, изиграла съдбоносна роля в историята и развитието на България.

В моето изложение ще се опитам накратко да осветля събитията на Балканите преди и по време на войната. Главна роля в този период играе Русия, която води 13 войни с Турция за нейното наследство.

Руската империя след като се справя със скандинавските страни насочва своята политика на юг за завоюване на нови територии от Турция. Това е завещано от императора на Русия цар Петър I, като целта на Русия е, да има излаз на топло море, каквото е Черно море. И тя започва поредица от войни с Турция, която владее тези територии.

В резултат на тези войни Русия изиграва и освободителна роля за Балканските държави. Така след поредната война от 1828 г. Русия става освободителка на Румъния, Сърбия и Гърция, но България остава под турско владение. Неуспешната война на Русия с Турция от 1857/1858 г. става причина за новата и последна война на Русия с Турция. Това е известната в историята Кримска война.

Русия губи войната и на нея са наложени редица ограничения, най-важното от които е забраната на Русия да има боен флот в Черно море. Това е истинската причина Русия да започне войната през 1877 г., изиграла освободителна роля за България. Поводът е освобождението на България, а истинската причина на Русия е с успешна война да ликвидира неблагоприятните последици от Кримската война.

Войната се води на два фронта, балкански в пределите на България и кавказки, в Грузия, значи отсам Черно море и оттатък морето..

Преди войната на посланическа конференция в Истанбул Русия начертава картата на бъдещата българска държава, която включва по-голяма част от териториите, населени с българи. Това е така наречената Сан Стефанска България. Във войната се включват и Сърбия и Румъния, които са освободени, но васални на Турция, които получават дялове от български територии. След победното завършване на войната от Русия, западните държави уплашени от една силна българска държава оспорват Сан Стефанския договор и свикват известния Берлински конгрес, който прави ревизия на Сан Стефанския договор и вместо голяма и единна България жестоко разпокъсва българския народ. По волята на Русия от България се откъсва северна Добруджа, която се подарява на Румъния като компенсация за връщането в пределите на Русия на Бесарабия, която е завладяна от Русия през 1812 г., но Русия я губи след Кримската война.

По силата на договора от Берлинския конгрес освен Добруджа на Румъния, на Сърбия е подарен и българският град Ниш и областта му. Докато Румъния все пак участва във войната, то Сърбия не гръмва и една пушка, а само окупира Нишката област. Българската новосъздадена държава включва Северна България и Софийска област. Обособява се изкуствената държава Източна Румелия със столица Пловдив, а цялата област Македония и Тракия с българско население остава в пределите на Турция. Русия се примирява с разпокъсването на България, понеже за нея е било по-важно Европа да приеме завладяването на Кавказ с Грузия, вратата на Русия за Азия.

Ето това е накратко положението преди Балканската война от 1912/1913 г. По силата на Берлинския конгрес България е зависима държава от страна на Турция.

Историческият акт на обявяване на Независимостта на България е извършен тържествено във Велико Търново със специална прокламация на цар Фердинанд на 22 септември 1908 г. Следващите години България се въоръжава усилено с модерни за времето си оръдия, пушки и картечници. Започва подготовка за война с Турция с цел освобождаването на останалите под турска власт Македония и Тракия. България не е могла сама да воюва успешно с Турция, затова прави съюз с другите балкански държави Сърбия, Гърция и Черна гора.

Интересното в случая е, че след направените сондажи от българското правителство преди войната за отношението на европейските държави за война на България с Турция, отзивите не са били положителни и това особено проличава след свършването на войната, когато никоя европейска държава не подкрепи България, а другите съюзници Сърбия, Гърция и Черна гора.

Интересно е също, че посочените наши съюзници още в годините преди Освобождението ни са предявявали нескрити аспирации за територии от Македония и ето, че сега им се предоставя исторически шанс за осъществяването на тия амбиции. Ние сами им поднесохме Македония на тепсия. И те с голяма охота вземаха парчета на тази българска баница. Как е било възможно такава наивност от страна на цар, министри, генерали? Единственият силен съюзник, на когото са залагали, е била силата на нашата армия, която е трябвало да се противопостави на съседите. България участва във войната със 600 000 армия и 1 000 оръдия. Сърбия и Гърция с малко над 100 000 армия и по стотина оръдия. Черна гора с 25 000 армия. Историята мълчи за предварителните договорености за воденето на войната със съюзниците. Сърбия и Гърция настъпват с войските си в Македония, където има само малобройни турски гарнизони, а България със своята армия настъпва в Тракия срещу Цариград. Така ние сме харизали Македония на съюзниците си Сърбия и Гърция, като те освобождават Македония, а ние Тракия. В Македония няма български войски, впрочем има една българска дивизия от 20 000 български войници в състава на 7-ма рилска дивизия и с участието на нашия 13-и пехотен кюстендилски полк, която участва по долината на река Струма, но която е под сръбско командване, а и от тази дивизия се изтеглят войници в помощ на армиите ни в Тракия, когато нашите войски срещат голяма съпротива срещу Цариград. „Качиха ни на гръцки кораби“, така казваше дядо ми, участник във войната.

Ето това е голямата политическа и военна грешка, според която ние стигнахме до първата национална катастрофа и не осъществихме националния идеал на народа ни, а именно обединението му в една голяма българска държава. Тъй като ние участвахме в Македония с една дивизия от своя страна съюзниците ни Сърбия и Гърция участваха също с по една дивизия в състава на българската армия срещу Турция в Тракия. Сръбската дивизия участва в обсадата и превземането на Одринската крепост през пролетта на 1913 г., а гръцката дивизия известно време е на фронта с българските армии, а в един момент е изтеглена в Македония при другите гръцки войски.

Голямата победа във войната я постигат българските армии. Така след падането на Одринската крепост Турция капитулира, но при подписването на Лондонския мирен договор Турция отстъпва териториите на запад от линията Мидия – Енос не на България, а на съюзниците. Това поставя на равни позиции съюзниците България, Сърбия, Гърция и Черна гора при подялбата на завоюваните територии, нищо че нашите армии са с най-голям принос за победата във войната, а и населението в новоосвободените територии е преобладаващо българско. Това се историческите истини, но при положение, че от другата страна се появи разбиране и отстъпчивост. Такова нещо не става и кавгата между съюзниците е готова. Това принуждава България и тя се отказва от завоюваното в Тракия и всичките 4 армии се отправят към Македония.

Още една голяма политическа и военна грешка. Така загубихме и завоюваното в Тракия, а по-късно и в Македония при по-сетнешно развитие на събитията. Турските армии безпрепятствено си завзеха завоюваното от нас в Тракия, от което последваха издевателства от турските армии над българското население. Добре, че турските армии не тръгнаха към София, а спряха на границата. Така Турция за втори път показа милост към България. Първият път беше след Съединението, когато оголихме границата с Турция, за да отблъснем агресора Сърбия. Сега другият ни съсед Румъния ни нанася удар в тил и България капитулира.

След като не се стигна до споразумение кой колко да владее след приключване на войната с Турция се стигна до война между съюзниците, които настояваха да владеят това, което са завоювали от Македония, а за България – Тракия и дял от Македония с излаз на Бяло море. Не се признаваха никакви плюсове за българската армия и населението ни в освободените територии.

От дейците на ВМРО се организираха многолюдни митинги в София и страната с искане за война със Сърбия и Гърция за Македония. Наше е чак до Шар планина – така говорели командирите на войниците. Това го казваше дядо ми. И тази война стана факт. Българските армии имаха превес над съюзническите армии в Македония. Стигна се даже до обкръжения на гръцката армия в Кресненското дефиле и приключване на войната с успех за България, когато във войната се намеси Румъния, изпратена от Русия. Това за пореден път ме убеждава, че Русия не е желаела силна България.

На посланическата конференция в Цариград Русия начертава границите на голяма българска държава с цел да спечели благоразположението на Европа за войната с Турция – 1877/1878 г., която територия Русия не защити на Берлинския конгрес под предтекст, че за нея е по-важно завладяването на Кавказ с Грузия. Още година преди това след поредната война на Русия с Турция през 1828/1829 г. Русия освобождава с един замах Румъния, Сърбия и Гърция, но не и България. Друг момент е през така наречената от нас Освободителна война по изричното нареждане на руското командване руски войски не влизат в Македония. Дядо Ильо войвода е бил водач на руските войски през войната и на приятелски начала с един руски командир отцепва отряд от Радомир и го довежда и освобождава град Кюстендил. Така Кюстендил попада в районите на освободената част на България. Когато Ильо Войвода се опитва да преведе руските войски от Кюстендил в Македония следва отказ от страна на руския командир, който заявява, че на руските войски е било забранено да навлизат в пределите на Македония. Друг момент е когато неволно руски войски влизат и освобождават Горна Джумая (Благоевград), но престояват в освободения град само един месец и се изтеглят. Така градът остава наново под турска власт.

Русия още преди войната от 1877/1878 г. е била благосклонно разположена към апетитите на съседите ни Сърбия и Гърция към Македония и сега когато България е била вече победител в Междусъюзническата война срещу Сърбия и Гърция Русия, не желаейки една силна България, насъсква Румъния да навлезе в България, която е нямала никакви войски срещу румънското нашествие. Румъния не се спира с овладяването на претенциите си за Южна Добруджа, а продължава настъплението на войските си към София. Така България капитулира и губи Междусъюзническата война с Гърция и Сърбия. От 6700 кв. км територия на Македония Гърция получава 34 000 кв. км, Сърбия – 26000 кв. км, а на България е дадено от предимно населената с българи Македония само 7000 кв. км и в тази територия по-голяма част се заема от Пирин планина. България добива излаз на Бяло море между реките Марица и Места с градовете Дедеагач и Кавала с остров Тасос, но те не са територии от Македония, а от Тракия, но загубихме териториите в Тракия от линията Мидия – Енос, които турците си ги върнаха след загубата ни на Междусъюзническата война. Добре, че спря Турция на предишната граница, а не продължи настъплението към София както го направи Румъния. Тогава с България щеше да бъде свършено като държава.

Отношенията на България с Русия не са добри. България не можеше да прости на Русия затова, че на Берлинския конгрес не защити територията на България от посланическата конференция в Цариград, а не се противопостави на геноцида над българския народ, който беше разпокъсан на шест части. Една част с държавата България, друга част Русия даде на Румъния, това е Северна Добруджа, Нишки окръг Русия подари на Сърбия, Македония и Тракия останаха под турска власт. Беше създадена една васална на Турция Източна Румелия. Русия не признаваше българския княз Александър, в резултат на което той се отказа от българския престол. Не признаваше и следващия княз, след 1908 г. когато обявихме България за независима и Фердинанд вече се титулуваше цар. Не одобряваше и българската политика, ориентирана към Запада. И ето причините, поради които тя си отмъсти на България и ни заби нож в гърба чрез Румъния.

Ето резултатът от така наречената Освободителна война. България, която под турско владичество беше с единен народ от Тулча до Солун и от Ниш до Одрин, беше вече както споменах по-горе жестоко разпокъсана.

Иван Вазов, големият български писател, известен русофил, беше възкликнал, разочарован от действията на Русия така: „Все повече се убеждавам, че Русия не желае една силна българска държава.“ Коментарът е излишен.

Васил ФИЛИПОВ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!