След построяването на църквата в градската градина на Брезник през 1903 г., през 1905 г. брезничани сформират комитет за построяването на нов храм-паметник, посветен на всички опълченци и на загиналите в Българо-сръбската война 115 войници от от Брезнишкия край.
Набирането на средства за този огромен паметник става с волни спомоществования. Каса за даренията е поставена в старинната енорийска църква „Св. Петка“. Кампанията е разгласена и с публикация във вестник „Руй“.
Въпреки войните, немотията, девалвацията и куп други трудности, своята лепта дават всички брезничани, независимо от своите политически пристрастия.
Брезничани канят Александър Смирнов, най-близкият помощник на архитект Александър Померанцев, изготвил плановете на столичния храм-паметник „Св. Александър Невски“ и мемориала на връх Шипка, да направи архитектурния проект.
Проектът на архитект Смирнов обаче се оказва много скъп за осъществяване и за изграждането на православната светия се използва друг, пригоден към събраните средства.
Основният камък на новия строеж е положен на 27 октомври 1927 г., като специално за случая в града пристига Екзарх Стефан. Основите са поставени, но стоят така до 1934 г., когато започват да се правят тухли.
„Лека-полека строежът до 1943 г. стига донякъде и почти готов, след 9-ти септември 1944 г. храмът е превърнат в склад за брашно на Кооперация „Напред“, разказа преди време Аниела Асенова, директор на Общинския исторически музей в Брезник.
В наше време, през 2013 г. с европейски средства на стойност 1 милион лева е направен основен ремонт на брезнишката църква „Св. Георги Победоносец“. Укрепени са стените, външната фасада е облицована с камък, тухли и варовик. Покривът е ремонтиран, а куполите са покрити с медна ламарина. Облагородено е околното пространство. Изцяло е подменен подът на храма.
И още нещо любопитно – тук се пази трон на цар Фердинанд, който се намирал в параклиса на Военното училище в София и при бомбардировките над столицата през Втората световна война бил евакуиран в Брезник.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
