Апогеят на българското вестникарство

„През 1931 г. в България излизаха 40 ежедневника, от които 16 в столицата – пет заран, 1 на обяд и 5 вечер.

Най-добър от всички беше „Зора“ с 50000 тираж. Той е с отлична информация, няма сензации, има стегнати уводни статии, вестник, както за много сериозни хора, така и за жени.

Вестник „Зора“ е журналистическият морал на България.

Вестник „Бостън Крисчън Сайънс Монитор“, автор Робърт Харни Маркъм, журналист, политик, мисионер.

loading...

„Вестник „Зора“ е най-значимият български вестник, той е най-авторитетния ежедневник, чието меродавно мнение се цени не само у нас, но и в чужбина.“

Златен алманах на Съюза на професионалните журналисти в България. 1937 г.

Вестникът се създаде от Данаил Крапчев (1880 – 1944) и двадесет и пет години „Зора“ бе Данаил Крапчев и Данаил Крапчев беше „Зора“.

Първият брой излиза на пазара на 18 май 1919 г. и е обявен за „независим информационен вестник“.

Отначало е издание на акционерно дружество „Български печат“, в което акционери освен Данаил Крапчев са още братята Крум и Александър Чапрашикови, но, влагайки цялата си заплата, постепенно Крапчев, който започва като трети по важност редактор, изкупува акциите и с времето става главен редактор, директор и собственик на изданието.

Започнал с тираж 15000 бройки, много бързо „Зора“ се налага на вестникарския пазар в люта битка с командващия парада вестникарски динозавър Атанас Дамянов (вестник „Утро“) и в средата на тридесетте години на миналия век е вече най-влиятелният всекидневник с тираж 100 000 бройки, от които половината се продават в столицата.

В Лондон „Таймс“, вестник, който през 1925 г. има вече 150-годишна история, оценява „Зора“ като българският „Таймс“.

Подобно известния в цял свят лондонски лидер в световното вестникарство, в „Зора“ един стълб от бляскави имена в политиката, културата и литературата изграждат неподражаема репутация: Симеон Радев, Никола Милев, Боян Пенев, Михаил Арнаудов, Александър Балан, Йордан Бадев, Райко Алексиев, Йордан Йовков, Чудомир, Елин Пелин, Димитър Талев и още, и още…

Освен тях вестникът има репортери в столицата и страната и дописници във всички основни столици в Европа. „Зора“ излиза в 4, 8, 12 и 16 страници, а разполага и с най-модерна германска техника, която позволява вестникът да излиза и в 32 страници.

През цялото свое четвъртвековно съществуване съвестта на българската журналистика нито в един брой не се поддаде на политическа проституция и докато по времето на социалистическия реализъм гаврата бе хвърлила непроницаемо було на забравата и клеветата, необяснимо е, че вече 30 години той не е оценен подобаващо като пример за култ към независимата и обективна мисъл.

Вестник „Зора“ многократно бе неудобен и на двореца, и на партиите, и на германофилите, и на англофилите.

Само един пример – когато английски и френски дипломати задават неудобния въпрос защо България не е спряла похода на Хитлер на Изток, Данаил Крапчев пише уводна статия със заглавие „А вие защо не ги спряхте“.

Данаил Крапчев във времето, в което цяла България пееше дирижираната от правителство и парламент песничка „Рим, Берлин и Токио верни в борбата“, той обяви от страниците на „Зора“ – моята ос е София – Прилеп.

Възрожденското предприемачество, чието олицетворение бе вестникът, не пренебрегна и една голяма аудитория от онова време – българските жени, които не можеха без преса.

Едно от любимите четива тогава бяха сензационните романи и „Зора“ широко отвори врати за тях – печатаха се понякога по два и по три романа едновременно. Това беше тогава онова, което днес са телевизионните сериали. Само Рада Крапчева, племенница на Данаил Крапчев, преведе за вестника над сто романа, които своевременно четеше цял свят („Интимният живот на Клеопатра“, „Човекът отникъде“ и др.)

Полетът на „Зора“ над най-високия връх на българската журналистика е прекъснат на 7.ІХ.1944 г.

Няколко дни по-късно е ликвидиран от освирепели „народни синове“ и самият Данаил Крапчев, след като вече срещу него е имало три пъти опити да го ликвидират, включително един с два ятагана.

Мисли, извадени от контекст от статии във вестник „Зора“, писани от Данаил Крапчев (1919 – 1944):

* Всички диктатори рано или късно стават играчка в ръцете на царедворци и куртизанки.

* Човек, стане ли управник, се разболява от властолюбивост и жажда за богатство и слава.

* Духът на един народ винаги е на приливи и отливи.

* Демагогията е като Вселената – безкрайна.

* Свободата е голям капитал, но само при условие, че не е попаднала в мръсните ръце на хора от Голямото добрутро, които да го профукат по къщи, дворци, казина и локали.

* Модата не е само женска слабост, при мъжете модата е политиката.

* Управникът по природа превишава своята власт и злоупотребява с нея.

* Вън от една строга система за контрол няма демокрация.

* Ако Парламентът не е народен, а партиен, той е оръдие за потисничество, сътрудник на властта, която си разиграва коня.

* Никое правителство не може да бъде незаменимо.

* Най-страшната плесен на демокрацията е демагогията.

* Личността е основа на всяко общество.

* Диктатурата е отрицание на човешката личност.

* Тленното се жертва заради вечното, тялото – заради мисълта.

* Подражанието играе важна роля в Историята, но най-често отрицателна.

* Властолюбецът има тесен кръгозор, може да обиколи целия свят, но никога не вижда по-далеч от носа си.

* Ако една демокрация не е подготвена, то ще се издигнат хора от улицата, които ще рушат всичко наред.

* Демагогът е кукловод, в ръцете на който тълпата подскача от страсти, суета, чувство за неоправданост, дива завист и злоба.

* Днес у нас се говори само за права и никой не мисли за задължения.

* Една разлика избягва на всички – католицизмът е универсален, той не признава нацията. Православието е битка за исторически, национален и държавнически смисъл.

* Министерството на финансите може да обърне в една държава всичко нагоре с краката.

Източник: tretavazrast.com



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!