Алинският манастир „Възнесение Господне“( „Cвети Cпас“) се намира на левия бряг на Манастирска река, под връх Калето (1190 м н.в.) в гористите склонове на планина Плана, на 11 км северно от Белчински бани, на 7 км североизточно от с. Алино и на 16 км северозападно от Самоков.
До манастира води черен път, на места много лош и проходим само в добро време, при това с джип.
Алинският манастир е възникнал през ХVI – ХVII век, а през ХVIII – XIX век е бил възобновен. През годините на ранното Възраждане е бил книжовен център от местно значение.
От някога многобройните постройки на манастира днес е останала само църквата. Преди няколко години е существувала полуразрушена жилищна сграда, сега е развалена и на нейно място е започнат строеж на нова пострийка.
Църквата е малка (с размери 7,5 х 3,8 метра) и скромна в архитектурно отношение. Представлява еднокорабна, едноапсидна постройка без купол, вкопана на мeтър в земята.
Манастирът е интересен със своите особени стенописи – колективно дело на майстори-живописци с различен творчески почерк. Според ктиторския надпис, старата манастирска църква е обновена и изографисана през 1626 година. Изобразени са множество евангелски сцени, като повествованието следва от рождението на Христос до разпятието му. Има и много портрети на светци – на св. Иван Рилски, св. Теодор Стратилат и св. Теодор Тирон, св. св. Константин и Елена, св. Йоаким Осоговски и други.
Изображенията в централната част на църквата са в традициите на атонските майстори и се съпътствуват от славянски надпис. Някои от тях са опростени и се възприемат като по-наивни и примитивни. С по-висока художествена стойност са изображенията на южната стена на църквата, а най-ценни са стенописите по сводовете над олтара и наоса. Ценни са големите иконостасни икони на Спасителя, св. Богородица, св. Иван Рилски, св. Йоан Предтеча и малката сборна икона от 1845 година.
Стенописите с изображенията на Христос Велик Архангел, както и евангелските сцени „Съдът на Пилат“, „Разпятие Христово“ и „Оплакване датират“ от 1626 година.
Край манастира се намира извора „Момина сълза“, където според легендата, бягайки от турците красива алинска девойка била застигната и обезчестена тук.
В непосредствена близост до манастира се намира средновековната крепост Алинско кале, останките от която датират от XI-XIV в. Крепостният зид е обграждал пространство от около 3 000 кв. м, като запазената му височина е до 2,5 м.
Крепостта е проучвана от археолози. Предполага се, че Алинското кале е построено през периода ХІІ-ХІІІ в. и е продължило да съществува до средата на ХVІІ в.
Понастоящем манастирът е недействащ.
Източник: svetimesta.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.