На хайдушкото сборище – песни и предания за български хайдути

Смелост и героизъм са наситили съдържанието на огромен дял от българския фолклор. Специално място в него заемат песни, предания и легенди за хайдушкото движение, чието начало се губи далече назад във времето и представлява важен дял от предосвобожденската ни история. И днес народните изпълнители пеят за реално съществували личности, за факти и събития от нашата история.

“Събрали са се на хайдушкото сборище все отбор млади юнаци” – така започват редица народни песни, за да разкажат за юначни битки или за легендарните хайдушки трапези. В България има десетки местности, познати под името “Хайдушко сборище”. На някои от тях и до днес се провеждат народни събори – в знак на почит към хайдутите и хайдушкото движение.

Едно от най-популярните хайдушки сборища е Агликина поляна. Това митично място е свързано с дейността на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Тяхната чета е сформирана през 1868 г. в опит до се повдигне национално въстание срещу османските поробители. Двамата воеводи умират, не навършили 30 години. След като четата е разбита, Стефан Караджа е заловен и обесен от османските власти. А Хаджи Димитър, тежко ранен в боя, е отнесен от свои четници под един планински връх. Въпреки грижите на местни овчари, умира от раните си.

Много са легендите, в които са пресъздадени моменти от живота на двамата воеводи. Една от тях разказва как Хаджи Димитър тръгнал на бой с враговете си. Битката била неравна, но юнаците успели да се спасят от войската, която ги преследвала. Вечерта Хаджи Димитър седнал със своя племенник – също четник – на хайдушкото сборище. Момчето му припомнило, че е събота, а според народното вярване, на този ден от седмицата не бива да се започва никаква работа. Воеводата му отвърнал:

“Не се страхувай! Ние ако загинем, други ще ни довършат работата.”

Трети по длъжност в четата, след Хаджи Димитър и Стефан Караджа, бил Иван Попхристов. Получил военно образование в Русия, в четата той бил инструктор по стрелба и военни умения. Хаджи Димитър го ценял изключително много. Народни песни разказват как веднъж Иванчо попаднал в затвора, а воеводата тръгнал да го освобождава.

“Нощем през поля вървеше, денем през гъсти дъбрави… та си Иванчо освободи.”

Според историците, легендарният Индже войвода е роден в средата на ХVІІІ век. Загива в бой с османските войски през 1821 г. Истинското му име е Стоян. Баща му умира, когато Стоян е съвсем малък. Вторият му баща го дава в Цариград, в школата за еничари. Там получава сериозна военна подготовка. Както и прозвището си “Инже”, което на турски означава “тънък”. По-късно напуска формированието, в което е разпределен след завършване на школата. Става воевода на конна хайдушка дружина из планините Странджа и Сакар. Знаменосец на дружината е Кара Кольо. Според едно предание Индже се опитал да организира бунт срещу османците в началото на ХІХ век. Притежавал е невероятни лидерски способности и военни умения. Народът ни е възпял не само легендарната му смелост.

В песни и легенди образът на Индже е предаден с много почит и любов. Според едни народен текст, дори гората плаче за него.

“Разплакала се гората. Гората и планината. И на гората дървето. И на дървето вършето…” Чул ги Индже войвода и се провикнал: “Кольо ле, Кольо байрактар, развивай Кольо, байраци, събирай, Кольо, юнаци, гората да развеселим, гората и планината…”

В българската история има няколко воеводи с името Стоян. Един от тях е предвождал дружината си в Стара планина. Веднъж дружината му била обкръжена от многобройна армия. Само чудо можело да ги спаси. Стоян воевода събрал момците и им казал да се молят. И наистина Бог чул тяхната молитва – паднала гъста мъгла и покрила всичко наоколо. Хайдутите, скрити от очите на враговете си, ги нападнали неочаквано и ги сразили. Родът на Стоян воевода и до днес пази много песни и предания за своя юначен предшественик.


Източник: bnr.bg

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!