Мрадего – главен руски разузнавателен пункт преди превземането на Велико Търново

Юни, 1877 г. След преминаването на р. Дунав предният отряд с главнокомандващ генерал Й. В. Гурко се насочва на юг.

Имайки предвид важното стратегическо значение на В. Търново за успешния преход на войските към Балкана, ген. Гурко решава да проведе на 25 и 26 юни/ 7 и 8 юли усилено разузнаване за разположението на турските сили при старата българска столица. Тая отговорна задача е възложена на известната Драгунска бригада.

Драгунската бригада, както и 16-та конна батарея се разполагат на лагер край селото, днес град Бяла черква, наричано до тогава Мурад бей кюю, а в руските хроники описано като Мрадего.

При посрещането на руските освободители, което станало на 6 юли прочувствено слово произнесла Ирина Бачокирова, след което двамата генерали-князе Святополк Мирски и Евгений Максимилиянович Лихтенбергски й подаряват 2 златни лири и 40 копейки за в полза на селото.

Мрадего става разузнавателна база, от която Мирски и Максимилиянович провеждат разузнаване към Търново с цел да се избере подходящо място за нападение и превземане града, който има главно стратегическо значение за продължаването на Предния отряд напред към Балкана. Помагат не малко и белочерковски съгледвачи. Селището е чисто българско, защото местните турци са го напуснали мирно предварително.

Генерал Гурко възлага на Драгунската бригада да извърши разузнаване усилено за дислокацията на турските сили в Търново. Задачата е изпълнена успешно. В руската справка „Драгунската бригада от Дунава до В. Търново в 1877 г.“ пише: „Драгунската бригада е една от елитните кавалерийски бригади, включени в състава на предния отряд…“ Така на землището край Мрадего до р. Росица била разположена тая бригада, състояща се от 8-ми Драгунски астрахански полк с 4 ескадрона, 9-ти Драгънски казански полк с 4 ескадрона, Сборен гвардейски полуескадрон – ½ и 16-та Конна батарея с 6 оръдия. Какво са изпитвали нашите прадеди при вида на тая руска сила, не можем да си представим. А тя идва един ден преди да дойде тук самият генерал Й. В. Гурко (6 юли).

За тоя ден офицер-адютантът М. Ч. отбелязва в дневника си:

„Впоследствие на получена диспозиция целият преден отряд днес се придвижи отново на цял преход напред, при което кавалерията заема линията по р. Росица. Тръгнахме в 6,30 часа сутринта, минахме с. Павликени (обезлюдено от турците понеже то било чисто турско село – б. М. А. ) и в 11 часа вече пристигнахме в с. Мурад бей кюю (Мрадего), където ни беше определено да стоим. Днес особено енергично се събират сведения за неприятеля. Цял ескадрон и половина е изпратен на разузнаване, постоянно се получават съобщения от разпитването на жителите – турци и българи…“

Така Мрадего дава за едно денонощие добри резултати. За следващия ден в „Иллюстрованная хроника“ четем: „На 25 юни в 6 часа началникът на предния отряд пристигна в Мурад бей кюю (Мрадего), за да се намира при Драгунската бригада и лично да се увери какво става в Търново“ Явно генерал Гурко е разчитал на разузнаването, извършено от Мрадего. С него идва и свитата му, в която е и началник щабът полк. Нагловски, помощник генерал-майор О. Раух, както и младият Александър Батенберг – после пръв княз на освободена България. След доклада на Евгений Максимилиянович за резултата от разузнаването генерал Гурко преглежда войсковите части, поздравява всяка една от тях и същия ден – 7 юли в 7 часа сутринта повежда елитните войски към Търново. От Бяла черква в третия ден тръгва и един ескадрон от девети казански полк останал за прикриване на обоза.

Същият ден – 7 юли – Главнокомандващият напада Търново откъм Беляковските възвишения и през Марно поле навлиза в Търново. Съпротивата от страна на турците е слаба. В Хрониката на войната е отпечатана телеграма, в която се съобщава от Царевец за смелия подвиг на ген. Гурко, 16-та конна батарея, която „застави 3,000 низами с батареята и редифа, числото на които е неизвестно – да отстъпи към Осман пазар…“Превзет бил и турския лагер, заедно с много припаси и обоза. По-надолу в телеграмата се съобщава, че към Търново настъпват пехотата и артилерията (от другите две колони).

Преливащите от радост търновци посрещат на три пъти руски войски – най-напред Драгунската бригада и 16-та конна батарея, начело с Главнокомандващия предния отряд генерал Й. В. Гурко – на 7 юли с цветя и знамена. През този ден пред къщата на известната Евгения Кисимова – председателка на тогавашната женска община се събират много граждани и тя произнася кратка прочувствена реч. После поднася хляб със сол и червен пипер и заедно с други жени го раздава на щабните офицери и на войниците.

На следващия ден – 8 юли, пристигат и опълченците, които са посрещнати по същия начин. В своя походен дневник един артилерист разказва за посрещането на русите в Търново: „Влизането в Търново беше истинско триумфално шествие…обкръжено от тълпа местни жители, с духовенството – под звуците на звънки удари по железни висящи дъски, заменящи камбани. Улиците на Търново, и без това тесни бяха тъпкани с мъже, жени и деца, които се мушкаха под краката на конете така, че беше необходими огромно внимание, за да не стъпчем някого. Ние се движехме като един, едва напредвахме, като непрекъснато се спирахме поради срещите и овациите, които ни устройваха. …депутацията български девойки пееха в чест на Великия княз. По прозорците на къщите, украсени с цветя и знамена, стояха празнично облечени граждани, които ни обсипваха с цветя и зеленина. На улица „Хаджи Павли“ беше издигната триумфална арка с надпис „Добре дошли!“, с една дума градът беше направил всичко, каквото зависеше от него, за да заобиколи нашето влизане в древната столица на България с тържественост…“

След това на площада пред Конака ген. Гурко държи кратка реч, с която поздравява населението с освобождението. Извършва се и молебен. На другия ден 8 юли на опълченците е връчено знамето на Г. Измирлиев и Ив. Панов, заловено от турците, но забравено в Конака.

Най-внушително било посрещането на 12 юли на княз Николай Николаевич, главнокомандващ руската армия. Руски кореспонденти, както и българските автори записали: „Когато Търново среща на 30 юни/12 юли 1877 г. Главнокомандващия, всички къщи били украсени с флагове, руски и български знамена, венци от разни цветя, украсявали всеки един дом и всяко здание…“

Руският офицер Всеволод Крестовски описва следната картина: „Мъже, жени, девойки и деца с насълзени от радост очи прегръщаха всеки срещнат войник. Щом влезе в града Великият княз, духовенството излезе да го посрещне с кръстове и хоругви. Цялото християнско население на града беше се стекло тук. Руски и български знамена, украсени с миртови и маслинени клонки, се развяваха над къщите…“

На 9 юли 1877 г. от Търново потегля „летящ“ преден отряд начело с ген. О. Е. Раух, който да подготви пътя за главните руски сили.

На 12 юли поемат към балкана главните сили на предния отряд начело с генерал Гурко, заедно с тях е и Българското опълчение. С генерала е и княз Александър Батенберг.

И днес на паметника камбанария може да се прочете благодарственият надпис, издялан в камъка от признателните ни деди, в който пише: „Паметник. Направи са тьзи камбанария на 1878 г. в чест на Негово императорско величество, освободителя нашего Александра II, 1877 г. , на Негово височество I Български княз Александра I, 1879 г.,в памет на погиналите ни поборници в Дряновския манастир „Св. Архангел“, 1876 г. и на новоназначеното име на селото ни Бяла черква (1878). А Руските императорски войски първи път влязоха в селото ни в 1877 г. юний, 24 ден.

Маргарита АТАНАСОВА – АРАЧИЙСКА

Източник: tretavazrast.com


Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

loading...

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!

Comments are closed.